Лобно място

В тази поредица разглеждаме изразите, които са се наложили в българския език, но чиито произход е в текста на Библията. Фраза 4: „лобно място“.   Библейски оригинал: Лука 23:33:   "И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво."   И четирите евангелия назовават името на мястото, където е екзекутиран Господ Исус. Матей, Марк и Йоан назовават и еврейското име на местността – Голгота, а Лука използва само гръцкия превод. Еврейската дума „голгота“ (арамейски – gulgalthā, иврит – gulgōleth), означава буквално „череп“. Редакторите на преводите на Библията на съвременен български език използват архаичната към настоящето дума „лоб“, която днес бихме превели като „чело“. Така думата „лоб", използвана като топоним се преобразува в   „Лобно“.   В българския език така възникналата дума „лобно“ придобива смисъла на място на трагично събитие или смърт. Например в историята на Васил Левски Къкринското ханче край Ловеч, където е заловен е наричано „лобното място на апостола“, а не мястото край тогавашна София, където е екзекутиран. В други случаи, например при отбелязването на паметта на Христо Ботев, връх Околчица, където революционерът загива, е наричан „лобното място на Ботев“. В разговорната реч „лобно място“ се използва и за място на някакво трагично събитие, което преобръща живота.   Има интуитивна истина в свързването на човешката съдба с гибелта на Христос. Централното послание на Новия завет е, че ние трябва да съпреживеем кръста на Христос и така свързани с Него да участваме и във възкресение, подобно на Неговото (Филипяни 3:10-11; Римляни 6:4-6). Но нашето свързване със смъртта на Христос не става посредством нашата физическа смърт, а посредством приемането на страданията и смъртта на Христос като изкупление за нашите грехове и живот.   Така съвсем реално ние се освобждаваме от вина, безпътица и отчаяние, а животът ни до срещата с Христос считаме за приключил, получавайки от Него нов живот. От друга страна посредством факта, че Той самият е вкусил смърт, имаме надежда в Него да бъде близо до нас в момента на нашата физическа смърт и да преминем заедно с  Него през това последно изпитание.