Логос

Злоречието е проказата на днешния ден. Понякога е особено префинено и подмолно говорене с цел събаряне, нараняване и загнояване.Може да е и гръмко  показно, безсрамно пошло и покваряващо. Всички го чуваме почти навсякъде около нас, транслира ни се от високи държавни трибуни, медии и дори хуманни учреждения. Спъваме се в него на стълбището, на работа или парка. Можем да го отгърнем във вестника, рекламите и книгите за личностно  развитие. Срамуваме се или отвръщаме глава в потрес. Понякога  дори влизаме в неговия жив поток, само и само да спрем бълването на  жаби и гущери. Пък дори и това да е неоткликващият телевизор. Грешка!   Всяка реч първо се оформя в ума като мисъл. Пада семе, пуска корен, израства стъбълце, клони тръгват, листа се отварят, пълни се  плодът. Мисълта се  овеществява  в момента на изговарянето и. Така с глас и вибрация бе създаден светът. Така и ние творим реалността си с думи. Злите мисли винаги пораждат зли думи и действия.   "Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият - от злото изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста" (Лука 6:43-45)   Мислите все някак можем да ги скрием или спрем. Можем да им дадем простор и тласък или да ги абортираме в зародиш. Думите - не! Те са излетели от нас като гълъби, носещи писмото, което сме самите ние в света.   Веднъж изречена думата става живот или смърт. Мъдрите старци все напомняха: "Преди да кажеш нещо лошо, преброй си копчетата на ризата от горе  до долу и обратно!" А в древни времена хората са ходели запоясани и закопчани здраво. Думите им тежест са имали и на две не са ги кършели.     Злите  думи  поразяват цялостно дух, душа и тяло както проказата в древността.Това е била чумата, за която нямало лек. Прокажените са ги изолирали до живот в извънградски ями.   Днес е същото. Ямите сами си ги дълбаем и падаме в тях. Светът не е дорасъл да прегърне ЛОГОСА. Заразен е нападнатият, заразен е и самият нападател. Заблуждават го, прилъгват го мислите, че някак ще му олекне, ако ги извади от себе си и ги стовари на друга глава. Измамно чувство за освобождение... След подобно изливане, човекът сякаш се успокоява временно. И вече търси оправдание в света и другите. Защото както в зората на човечеството все ще се намери някоя змия да му нашепне: "Няма защо да носиш толкова тежък товар! Не заслужаваш да те обиждат! Бъди силен да се защитиш! Отвърни на удара!"   Все прекрасни доводи човекът да се хване на хорото на злоречието. И да започне да отвръща подобаващо "справедливо" и "основателно". Ще се мултиплицира обратният поток от обвинения, обиди и проклинащи думи. И така до безкрай! Подхранване на врага с неговите думи и методи. А след всичко това - само опустошени съдби, смачкани хора и озлобени общества."Нищо ново под слънцето!"- би потвърдил мъдрият Соломон.   С тази подробност, че под слънцето живеем всички, но много са избрали друго Слънце. Онова на правдата, която не си връща, не се защитава и няма нужда да се доказва и показва. Онова Слънце топли с любовта и прошката Си всеки, приел Неговите лъчи и светлина. Тази светлина мрак не може я схвана. И тя свети и осветява човечеството с живо слово:   "Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията ; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти." (Второзаконие 30:19)   Да избереш живота, означава да знаеш този закон на зависимост и преливане от  мисли в думи и от думи в дела. И да живееш живот, който съзнателно ражда добро. Защото си приел да бъдеш заплоден с друго небесно семе на живот.   Думите са материализирани мисли и те няма как да изчезнат. Те стоят в духовното пространство над говорещия и адресата. Разрушават човеците и от двата хълма.Дълбаят пропасти безспир и нудят, докато не родят дела. Постепенно или внезапно се обличат с действия. Жигосват душите и събарят духа. Телата им боледуват и мира не намират. Злите мисли са родили зли думи и зли дела. Които първо ще опустошат троичната същност на създателя им.    А всичко е започнало от наглед безобидната мисъл за собствена правота и защита. От своя си рана, която вместо да бъде излекувана, гнои и заразява с проказата си гордия човек и му нашепва забранения заразяващ плод на проказата. Чумата да сеем зли думи. Злоречието, което е бунт и проклетия да живееш в тъмнина, страх, вечно съмнение и обида на себе си и света. А понякога и срещу самия Бог.   Вместо това нека с думи да лекуваме, окуражаваме, освобождаваме и изграждаме своя и чуждия живот. Да променяме атмосфера, отношение, дела, животи и бъдеще. Да носим светлината и благодарността, че все още имаме пулс и надежда.   Защото думите, ЛОГОСЪТ, който ни е поверен само на нас, хората, е Божествената универсална логика, основа, очакване, реч, план и идея на Твореца ни да живеем благословен живот и да бъдем за благословение на другите.   Всичко друго е по плана на противника, който бе сразен от Сина, посочил ни правилния избор да живеем в свободата  и силата на Божествения Логос!