Лозанското движение – мисия и цел

Четвъртият конгрес в Лозана, който се проведе в Инчеон, Южна Корея, отбелязва 50-та годишнина от раждането на едно забележително движение, посветено на световната мисия. Първият конгрес в Лозана през 1974 г. събира 2700 църковни лидери от над 150 държави, които потвърждават общото си убеждение, че цялата Църква трябва да занесе пълното Евангелие на целия свят.   След Първия конгрес световната Църква започна да си сътрудничи в световната евангелизация повече, отколкото през който и да е друг период в историята. Това води до безпрецедентен растеж, тъй като милиони хора в недостигнати досега региони приемат Евангелието и изпитват неговата преобразяваща сила.   Ние се радваме на това, което Бог е направил посретством приемането от Църквата на великия апостолски приоритет – да прогласява Благата вест за Исус Христос, за да донесе спасение на изгубените в греха хора. Въпреки това задачата да се евангелизира остава неотложна, тъй като милиарди хора все още не са чули посланието за Божията любов и благодат в Христос. Нещо повече, вследствие на този забележителен растеж Църквата в много части на света се стреми ефективно да изгражда във вяра и ученичество милиони християни от първо поколение.   В Своето Велико поръчение към апостолите в Матей 28:18-20 Господ Исус ясно посочва, че задачата, дадена на Църквата – „научете всички народи“ – включва два еднакво важни приоритета: евангелизаторската задача „да кръщавате в името на Отца, и Сина и Светия Дух“ и пастирската задача „да ги учите да пазят всичко, което [Христос] е заповядал“.   И двата приоритета са очевидни в мисионерската стратегия на апостол Павел в книгата Деяния на апостолите и в многобройните му послания. Той се стреми да достигне до изгубените с посланието за спасение, но също толкова страстно работи, за да укрепи вярата на вярващите, така че те да водят живот, достоен за Евангелието, и да могат да се противопоставят на лъжеученията, които заплашвали да подкопаят истината на Евангелието. Както той обобщава: „Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.“ (Колосяни 1:28).   Ние съжаляваме, че през последните 50 години на евангелизаторска жътва световната Църква не е осигурила адекватно обучение, необходимо за подпомагане на новоповярвалите да развият истински библейски светоглед. Църквата често не е успявала да обучи новоповярвалите да се подчиняват на Христовия призив за радикално ученичество у дома, в училище, в църквата, в нашите квартали и в общественото пространство. Тя също така не винаги е подготвяла добре своите водачи как да реагират на промените в социалните ценности и на изкривяванията на Евангелието, които заплашват да подкопаят искрената вяра на християните и да разрушат единството и общението на Църквата на Господ Исус. Вследствие на това ние сме разтревожени от възхода на лъжеученията и псевдохристиянския начин на живот, които отклоняват множество вярващи от основните ценности на Евангелието.   В продължение на петдесет години Движението Лозана се ръководи от Лозанския завет (1974 г.), Манифеста от Манила (1989 г.) и Посвещението от Кейптаун (2010 г.). Декларацията от Сеул на Четвъртия Лозански конгрес изцяло потвърждава тези по-ранни конгресни документи и надгражда върху тяхната здрава основа, като подновява нашето посвещение на централното място на Евангелието (раздел I) и на правилното четене на Писанието (раздел II). Само по този начин можем да посрещнем особените предизвикателства, пред които е изправена световната Църква (раздели III-VII), докато се стремим да свидетелстваме вярно за нашия разпнат и възкръснал Господ – отвсякъде и навсякъде, в името на идните поколения.   Нека църквата заедно да прогласява и изявява Христос!   Следва продължение...   Превод: Радостин Марчев