Лозанското движение – мисията на християните

Предишната част можете да си припомните тук.   Нека църквата заедно да прогласява и изявява Христос!   I. Евангелието: Историята, която живеем и разказваме   В началото на Своето служение Господ Исус Христос казва: „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието.“ (Марк 1:15)   Апостол Павел пише: „Не се срамувам от благовестието Христово, защото то е Божия сила за спасение на всеки, който вярва.“ (Римляни 1:17)   Това благовестие не е формула или набор от религиозни идеи, а история, която предава Добрата вест и силата да преобразява живота на всеки човек. В книгата Деяния на апостолите учениците на Христос проповядват Евангелието пред различни слушатели и ние ги чуваме да разказват тази история. Това е причината апостолите и безброй християни през вековете да приемат Благата вест като история, която живеем и разказваме.   „Това е историята (в Стария и Новия завет), която ни казва кои сме ние, за какво сме тук и къде отиваме. Тази история за Божията мисия определя нашата идентичност, движи мисията ни и ни уверява, че краят е в Божиите ръце“ [Посвещението от Кейптаун, 2010 г.].   В началото Бог създаде Вселената като удивителна взаимозависимост между духовна и материална реалност, изпълнена със смисъл и мистерия. Всичко, което Бог сътвори, беше подредено, красиво и добро. Бог благослови всичко, което сътвори, за да може всяка част да съществува за добруването на цялото. За всяка сфера – земя, небе и море – Бог създаде същества, като им вдъхна живот и способност да се възпроизвеждат. Като връхна точка на сътворението Бог създаде хората, мъже и жени, по Божий образ и подобие, надарени със способност да влизат във взаимоотношения Него Самия и помежду си и с власт да се грижат за Неговия свят.   Работата и игрите на хората, техните бракове и възпитанието на децата им, техните изкуства, индустрия и модели на общностен живот трябваше да бъдат в полза на всички и за Божия слава. Полученото благословение трябваше да се бъде споделено между народите и да се върне обратно към Бога като поклонение. Бог извърши това невероятно дело на сътворение чрез Своето Слово и чрез Своя Дух.   Когато Бог благослави човешките същества, Той ги предупреди, че ако някога се опитат да станат независими от Него, постоянният прилив на живот ще секне. Тъй като единствено Бог е живот, този избор би означавал смърт.   Адам и съпругата му Ева се присъединиха към водения от Сатана бунт, и по този начин грехът и смъртта влязоха в света. Човечеството, натоварено със задачата да изпълни земята с народи, с разнообразни култури, обединени в поклонението на Бога, вместо това я изпълни с насилие, разкъсвайки единството, за което беше създадено.   Изгонени от святото Божие присъствие и откъснати от живота, хората се оказаха в плен на собствената си воля и поробени от безсмислено съществуване.   Но Бог е богат на милост и любов и не би изоставил грешните Си човешки творения в робството, което те сами избраха. Тъй като е справедлив Бог не би могъл да остави бунта на човечеството ненаказан. Той приведе в действие Своя план за спасение на човечеството от безпомощното му състояние чрез идващия Спасител и за възстановяването му като един свят народ, съставен от всички нации, обединени в поклонение на Бога.   Следва продължение...   Превод: Радостин Марчев