Мъчениците в Палестина

В деветнадесетата година от управлението на Диоклециан, в месец Хентикс, коойто се нарича от римляните април, по времето на празника на страданията на Спасителя, когато Флавиан бил управител на провинция Палестина, навсякъде били обнародвано следното писмо, заповядващо църквите да бъдат сравнени със земята, Писанията изгорени с огън, заемащите важни постове да бъдат понижени, а домашните слуги, ако продължават упорито да изповядват Христос, да бъдат лишени от свобода.

Такава била силата на първия едикт против нас. Но скоро след това били издадени други писма, заповядващи всички епископи на църквите навсякъде първо да бъдат хвърлени в затвора и след това, с всякакви средства, да бъдат принудени да принесат жертви.

1. Първият от палестинските мъченици бил Прокопий, който преди да бъде затворен веднага след първото си явяване пред съда на управителя, получил заповед да принесе жертва на така наречените богове, но заявил, че познава само един, който е достоен за жертва както самият той е пожелал. И когато му било заповядано да принесе възлияния на четиримата императори, той цитирал изречение, което те не харесали и заповядали вднага да бъде обезглавен. Цитатът принадлежал на поетът: „Управлението на мнозина не е добро. Нека да има един управник и цар[1]”.

2. Това се случило на седмия ден от месец Десий, или юни, както го наричат римляните, в четвъртия ден от седмицата. Този първи пример бил даден в палестинския град Кесария.

3. След това в същия град мнозина управници на съседните църкви с готовност понесли ужасни страдания и показали на зрителите пример за достойно поведение. Но други, обезсърчение в духа си от ужас, лесно отслабнали още при първата битка. От останалите всеки понесъл различни мъчения, като безбройни бичувания, разпъване, изтръгване от страните им и окови, от които ръцете на някои се повредили.

4. Те обаче понесли това, което дошло върху тях както съгласно с неведомите Божии цели. Понеже ръцете на един били хванати и той бил доведен до олтара, където те поставили в десницата му мръсен и проклет принос и той бил освободен сякаш го е принесъл. Друг дори не го докоснал и все пак когато други казали, че е принесъл той си отишъл необезпокояван. Друг, след като бил заловен полумъртъв бил захвърлен настрана сякаш вече е починал и освободен от оковите си като бил записан сред извършилите принос. Когато друг извикал и засвидетелствал, че няма да се покори, той бил ударен по устата и накаран да млъкне от голяма група хора събрали се именно с такава цел и отвлечен със сила, макар че не бил принесъл. От такова значение смятали те това, че използвали всякакви средства, за да постигнат целта си.

5. Следователно от всички тези, единствените, които се удостоили с короната на светите мъченици били Алфей и Закхей. След бичуване, дране, тежки окови и допълнителни мъчения и различни други изпитания и след като краката им били разпънати денем и нощем в кладата на седемнадесетия ден от месец Хиус – т.е. според римляните на петнадесетия ден преди демемврийските календи – когато изповядвали единствения Бог и Исус Христос като цар сякаш били изговорили някакво богохулство те били обезглавени като предишния мъченик.