Мъдрост свише

Съвременният човек толкова много е увлечен от измамливите примамки на дявола, че често се изгубва в своето доволство, без да може дори да премисли евентуалното си пагубно бъдеще. Бог в Своята безмерна  милост е оставил наставленията Си още във времената на древните, а тези наставления са непроменяеми, ако можем да ги прозрем през очилата на собствената си гордост.    „Послушайте, чада, бащина поука, и внимавайте да научите разум. Понеже ви давам добро учение, не оставяйте наставлението ми.“ (‭‭Притчи‬ ‭4‬:‭1‬-‭2)‬    Когато сме млади, често се изгубваме сред много възможности и търсим личното удовлетворение в нещата, които можем да докоснем. Нужна ни е мъдростта на поколенията и нашето уважение към нея, за да можем с критичен поглед да “отхапваме всяка поднесена ни ябълка”.   „И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, пази заповедите ми и ще живееш. Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми. Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди. Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум. Слушай, сине мой, и приеми думите ми, и годините на живота ти ще се умножат.“ (Притчи‬ ‭4‬:‭4‬-‭7‬, ‭10)‬    Мисълта, че животът е кратък и е нужно да вземем всичко на момента, е абсолютната лъжа на дявола. Той ни подвежда и затваря очите ни за истината, която реално ни прави безсмъртни. Телата са тленни, но духът ни е вечен. Докато търсейки доказателства и измерения за човешкия дух, хората се задоволяват с това, което виждат, дяволът се възползва и заграбва човешки души в несвяст. Оглеждайки се наоколо виждаме всеки ден една погубена душа, която е станала жертва на собствената си плът. Хората продали (в незнанието си) най-скъпоценната си същност, тази, която понякога дори не познават - душата, също могат да се изкупят, докато са тук. Измамата на дявола, че сметката е закрита, е най-гнусното, лъжливо твърдение, което човек може да чуе в духа си.    „Не влизай в пътеката на нечестивите, и не ходи по пътя на лошите. Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини. Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого. Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.“  (Притчи‬ ‭4‬:‭14‬-‭16‬, ‭19)‬ ‭‬‬   Не е вярна, нито вечна загубата на душата ни,  докато сме тук, защото тези “договори” нямат силата на окончателни, докато са отворени очите ни. Обещано и е подпечатано за всеки от нас с кръвта на Исус, нашето спасение още там на кръста. Връщайки се да ни увери в истинността на думите си, Той ни остави Утешител и Укрепител в лицето на Светия Си Дух.  Нашият “Адвокат” е в пълна готовност и работи за нас пробоно, а нашето заявление за помощ е на молитва разстояние и “колене на пода”.  Бог е верен да ни помогне да спасим и запазим “сърцето си” за вечността, само да можем да Го чуем!    „Сине мой, внимавай на думите ми, приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тия, които ги намират и здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Притчи‬ ‭4‬:‭20‬-‭23)‬ ‭