Мързелът се шири

„Леността хвърля в дълбок сън, и бездейна душа ще гладува”                             (Прити 19:15)   Леността първо води до дълбок сън, а след това до глад. С други думи, леността води до постепенно намаляване на способността за усилена работа. Точно както човек, който е загубил физическата си форма, не може изведнъж да пробяга маратон, така и ленивецът е все по-малко способен да издържа на продължителни периоди на умствено натоварване или физически труд.   Може да се стигне до бавна, може би безвъзвратна загуба на основните нагласи и навици, необходими за добрата работа. Това са спазването на поетите ангажименти, изпълнението на работата навреме, липсата на контрол от страна на външни обстоятелства, самостоятелността, която не се нуждае от напомняне и принуда, и гордостта от високото качество на работата.   Ако тези навици бъдат загубени или ако никога не бъдат формирани, е изключително трудно да бъдат възстановени.   Докато напредъкът на леността е естествен, съществува друг постепенен процес – напредъкът на „освещаването“, който е свръхестествен и може да преодолее естествения упадък на греха. То никога не е завършено в този живот (Филипяни 3:12), но води до постепенно, стъпка по стъпка, уподобяване на Христос (Ефесяни 4:23-24).   Попитайте приятел или някой, който ви познава добре: По-безкористен ли съм, по-спокоен ли съм и по-дисциплиниран ли съм, отколкото бях?   Молитва: Господи, не бих могъл да поискам нещо по-голямо от освещаването. Чрез Твоята изобилна благодат, обнови ме в цялата ми личност по образа на Христос, за да умирам все повече и повече за греха, и да живея все повече и повече за правдата. Амин.   Превод: Радостин Марчев