Мъжете и жените са различни. Какво означава това?

В дискусиите за ролята на половете в обществото, семейството и църквата често се подчертава, че мъжете и жените са създадени различни. По-нататък от това твърдение се преминава към извода, че понеже са различни, то те трябва и да правят различни неща. Крайният извод обикновено е, че макар да са еднакво ценни и нито един пол да не е над другия, Бог е създал мъжете да водят, а жените да вършат други неща. По този начин определено богословско разбиране за функцията на мъжете и жените се рационализира чрез идеята за тяхното различие.   Първата част на това твърдение е вярна. Мъжете и жените наистина са създадени различни – макар че в какво точно се състои тяхната различност, дори учените посветили живота си на изследвания в тази област, не се наемат да отговорят изчерпателно.   Оттук нататък обаче логиката се къса. Идеята за различност по никакъв начин не носи със себе си следствието, че различни неща не могат да изпълняват еднакви функции. Жабата, птицата и водното конче са много различни същества, но и всички те ловят мухи. Едно дърво може да бъде отсечено с трион, брадва или електрическа резачка. Аз мога да отида на работа с лек автомобил, пеша, с колело или с автобус. При това съвсем не е лесно да кажем кое нещо изпълнява своята функция по-добре и обикновено предпочитанието зависи от различни конкретни фактори.   Това наблюдение е напълно валидно и във връзка с въпроса за мъжете и жените. Очевидно е, че и двата пола могат да изпълняват много еднакви неща. Никой не отрича, че и мъжете и жените могат да ходят, да играят гимнастика, да четат, да говорят, да готвят, да се молят или да шофират (Е, относно последното спорове май все още има). Все пак „дублирането” на тези действия по никакъв начин не превръща мъжете в жени или жените в мъже. Това са просто неща, които могат да правят и двата пола.   Мисля, че това ясно показва, че не е толкова лесно да заключим, че понеже мъжете и жените са създадени различни това (1) те задължително трябва да правят изцяло различни неща и (2) по-конкретно мъжете трябва да водят, а жените да следват и подкрепят, понеже са създадени по този начин.   Разбира се, ние можем да се съгласим, че различността на мъжете и жените оказва влияние върху начина, по който те вършат определени неща. Но това просто означава, че мъжете и жените могат да водят по различен начин, а не че само единият пол може да води. Всъщност може да се окаже, че именно различният начин на водене носи едно здравословно допълване, което може да бъде много ценно.   Една последна бележка. Забелязал съм, че при подобен вид спорове често се прави грешката понятията еднакви и равни да се сливат. Така когато един човек, който настоява, че мъжете и жените са създадени различни чуе някой друг да говори за равенство между половете той заключава, че последният смята, че между мъжете и жените няма разлика и се предлага някаква идея за андрогенност. Но едното няма нищо общо с другото.   Равенството между половете означава нито единият пол да не бъде смятан за по-горен от другия и на мъжете и жените да бъде позволено да вършат това, за което са надарени без да бъдат ограничавани в това от своя пол. От друга страна, еднаквост наистина може да означава сливане или заличаване на различията между половете. Но двете думи не са взаимозаменяеми и не трябва да бъдат разбирани като такива. Мъжете и жените могат да бъдат равни и без да са еднакви. Точно както могат да бъдат различни и все пак да вършат еднакви неща – макар и по различен начин.