„Не се безпокойте за нищо, но при всяко обстоятелство с молитва и молба, с благодарение, представяйте прошенията си пред Бога. И Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще пази сърцата и мислите ви в Христос Исус. Накрая, братя и сестри, всичк…
„Не се безпокойте за нищо, но при всяко обстоятелство с молитва и молба, с благодарение, представяйте прошенията си пред Бога. И Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще пази сърцата и мислите ви в Христос Исус. Накрая, братя и сестри, всичко, което е вярно, благородно, справедливо, чисто, любезно, достойно за възхищение — ако има нещо отлично или похвално — за това размишлявайте.“
(Филипяни 4:6-8)
Повечето от нас са чували тези стихове поотделно. Обикновено се говори за мира в Христос или за нуждата от правилни мисли. Но рядко чуваме как тези пасажи се разглеждат заедно. А всъщност между безпокойството и мислите ни има пряка връзка.
В последните години това става все по-видимо. Живеем в свят на безкрайно „превъртане“ – новини, социални мрежи, нотификации, които не спират. Потъваме в съдържание, което почти никога не е „истинно, благородно, справедливо, чисто или достойно за възхищение“. Често е точно обратното – то е създадено така, че да ни държи тревожни, ядосани или уплашени.
Психолозите вече го наричат „епидемия на тревожността“. И не е трудно да разберем защо. Потапяме се в съдържание, което подкопава мира ни и после се чудим защо не можем да го усетим. Истината е проста и библейска: мирът идва не просто от това да се молим за него, а от това да пазим съзнанието си от всичко, което го руши.
Ако искаме да бъдем верни в делото си, вдъхновени в служението си и полезни за хората около нас, тревожността не може да бъде постоянният ни спътник. Бог ни е дал изход – да Го търсим в молитва, да Му благодарим, дори когато не всичко е ясно, и да избираме мислите, които пускаме в ума си. Нека съзнателно се храним с това, което е добро, чисто, истинно и благородно. И тогава Божият мир няма просто да ни утешава – той ще ни пази.