Митове за науката и религията

В християнския свят по-голямата част дългия исторически период между Птоломей и Коперник преминава в спорове относно естеството на Бога и в борби за църковна власт. Авторитетът на църковните отци и господстващото вярване, че Писанието съдържа цялото познание, обезкуражава всякакво изследване на природата…Това безразличие продължава до края на 15 век. Дори и тогава нещата не се подобряват значително. Водещите мотиви са от съвсем различен вид. Те се коренят в търговското съперничество  и въпросът за формата на земята най-накрая е решен от трима моряци: Христофор Колумб, Васко да Гама и преди всичко, от Фернандо Магелан.   С падането на Рим и началото на тъмните векове географията като наука изпада в хибернация, а Ранната църква прави твърде малко, за да я измъкне…Стриктното библейско тълкуване, съчетано с непреклонен патристичен фанатизъм, водят до теорията за плоска земя, чийто център е Ерусалим, а Едемската градина, от която изтичат реките на рая, се намират някъде в периферията.   Обхваналият цяла Европа феномен на научна амнезия…измъчва континента от 300 до поне 1300 г. сл. Хр. През тези векове християнската вяра и догма подтискат представата за света, която е изградена бавно, толкова трудно и толкова добросъвестно от древните географи.   Смятали ли са хората през средните векове, че земята е плоска? Със сигурност по-горе цитираните автори ни карат да мислим така. Според тази история хората, живели през „тъмните векове”, са толкова невежи (или до такава степен заблудени от католическите свещеници), че вярват, че земята е плоска. В продължение на 1000 г. те живеят в състояние на невежа заблуда и ако не е героичната смелост на Христофор Колумб и други изследователи, щели да продължат да живеят по този начин дори и по-дълго. Така новаторството и смелостта на изследователите, мотивирани от икономически цели и съвременно любопитство, най-накрая правят възможно за нас да се освободим от оковите на древната католическа църква.   Откъде идва тази история? През 19 век учените, интересуващи се от ново научно и рационално виждане за света, твърдят, че древните гърци и римляни знаят, че светът е кръгъл, но това знание е подтиснато от средновековните църковници. Прокатолическите учени отговарят с аргумента, че средновековните мислители знаят, че светът е кръгъл. Критиците отхвърлят подобни твърдения. Защо битката се съсредоточава върху този конкретен въпрос? Понеже едно вярване в плоска земя е отъждествявано с доброволно невежество, докато едно разбиране за сферична земя е синоним на модерността. Страната, която човек защитава, се превръща в средство да се заклеймят или да се възвеличат древните църковници.   За учени като Уилям Уевел или Джон Драпър католицизмът е лош (понеже твърди, че земята е плоска), докато за римокатолиците той е добър (понеже водел към модерност). Както ще видим, нито една от тези крайности не описва истинското положение на нещата.   Това отъждествяване с модерността също така обяснява защо американските историци от 19 век твърдят, че Колумб и ранните търговци доказват, че земята е кръгла и по този начин влизат в модерността – и в Америка. Именно биографията на Колумб, написана от американския автор Уошингтън Ървинг, създателят на „Рип ван Уинкъл” прави популярна тази идея.   Но реалността е по-сложна от всяка от тези истории. Много малко хора през средните векове вярват, че земята е плоска. Мислителите и от двете страни на въпроса са католици и за тях формата на земята не е свързана с прогресивни или с традиционни виждания. Вярно е, че повечето свещеници са по-загрижени за спасението, отколкото за формата на земята – това все пак е тяхната работа. Но Божиите дела в природата също са важни за тях. Колумб не би могъл да докаже, че светът е кръгъл, понеже този факт вече е известен. Нито пък той бил модернист-бунтар – той е добър католик и предприема своето пътуване, вярвайки, че върши Божията воля. През 15 век наистина се случва една трансформация на вижданията за земята, но тя има повече общо с нейното изобразяване, отколкото с прехода от плоска земя към сфера.   Древните учени развиват един много ясен модел на сферични земя и небе. Всички значими гръцки географи, включително Аристотел (384-322 пр. Хр.), Ератостен (3 век пр. Хр.) и Птоломей (2 век) основават своите географски и астрономически творби върху теорията, че земята е сфера. По подобен начин всички значими римски коментатори, включително Плиний Старши (23-79 сл. Хр.), Помпоний Мела (1 век сл. Хр.) и Макробий (4 век сл. Хр) са единодушни, че земята е кръгла. Тези заключения са отчасти философски, но също така се основават и на математически, и астрономически разсъждения. Най-известно е доказателството на Аристотел за сферичността на земята. То е използвано от множество мислители през средните векове и Ренесанса.   ПРЕВОД: РАДОСТИН МАРЧЕВ