МЯСТОТО НА ДАРБАТА ДАВАНЕ В ЦЪРКВАТА

П-р Николай Стефанов

Днес ще разгледаме последната тема от поредицата поучения за принципите на благословения живот. Искрено се надявам всеки един от нас да е научил нещо ново в тази област и най-вече да го е приложил в живота си. Както споделих и по-рано с вас, подготвяйки се за тези поучения, самият аз съм много предизвикан дали живея според принципите, които поучавам от амвона.

• Аз не мога да ви говоря за благословен живот, ако не вярвам в тази истина.
• Не мога да ви насърчавам вие да вярвате за нещо по-добро в живота си, ако аз не вярвам, че Бог иска и може да ни благославя много повече от това, което можем да си помислим или представим.
• Аз нямам правото да ви насърчавам да бъдете щедри в даването си, ако самият аз не съм пример в това.
През последните три месеца ние разгледахме следните истини и принципи от Божието Слово, свързани с благословения живот:
• Бог желае да бъдем благословени.
Неговата воля и желание е деца Му да се радват на Неговите изобилни благословения. Бог се радва, когато Неговите деца имат изобилно. Неговият оригинален план за човечеството беше всички нужди на човека да бъдат изобилно снабдени и човек да няма нужда от нищо.
• Бог желае да бъдем Негови подражатели.
Бог е щедър и очаква да Му подражаваме в щедростта към другите. Той не задържа благословенията Си за Себе Си, но с радост ги раздава на нас.
• Ние трябва да се научим да поставяме първите неща на първо място.
Първите плодове и първородното принадлежат на Бог. Ако за нас даването за Господа не е приоритетно, не можем да очакваме нашите нужди да бъдат приоритетни в Неговия списък с нужди, на които трябва да отговори или да снабди.
• Десятъкът е свят и принадлежи на Господа. Той е определил мястото, където трябва да се дава.

Ние живеем в един проклет свят, поради грехопадението на първите човеци Адам и Ева. Даването на десятък премахва проклятието върху финансите ни и те стават благословени от Бог.

• Бог умножава това, което е благословил и след това сме дали.
Освен благословени, финансите ни могат да бъдат и умножени от Бог. За да видим умножаване на малкото, което имаме, ние трябва да сме готови да го дадем на Господ, ако Той ни го поиска и тогава ще има достатъчно не само за нашите нужди, но и за нуждите на много други.
• Ние не можем да служим на двама господари – трябва да направим своя избор между Бог и мамон.

Исус много простичко и разбираемо за всички казва, че не е възможно да живеем на ръба. Не можем да се опитваме да живеем в две системи, които взаимно се изключват – светската и Божията.

Системата на света изглежда по-лесна, по-логична, по-естествена за следване, по-популярна, но това не я прави да бъде правилна за нас. Тя води до робство. През последните няколко месеци разговарям с много хора, които са избрали да живеят по този начин и в един момент се оказва, че вместо да живеят благословения живот, те затъват все повече и повече в дългове, не могат да спят спокойно, развалят си взаимоотношенията с най-близките си приятели, отдалечават се дори от Бог.

Божията система изисква вяра, пълно доверие в Бог и Неговото Слово, изчакване на Божието време. Тя не е популярна и не винаги е логична. Но в нея има свобода и когато уповаем на Господ да ни води и да ни показва кога какво да правим, това е най-безопасното за нас.

• Упражняване на добро настойничество.
Бог работи на принципа на настойничеството. Той се е доверил на нас, човеците да бъдем настойници на Неговите ресурси. На едни Той се доверява с 5 таланта, на други с 2, на трети с 1. Всеки ще отговаря за това, което му е било поверено. На този, на който е дадено повече, от него ще се изисква повече.

• Принципът на взаимодействието – когато даваш щедро и с радост, получаваш щедро насреща.

Щедростта и благословеният живот вървят ръка за ръка. Човек жъне това, което е посял и според това колко е посял. Днес ще разгледаме темата за мястото на дарбата даване в Църквата. Дарбата даване е една от седемте духовни дарби описани в Римл. 12:4-8: „Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всички части имат същата служба, така и ние мнозина сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. И понеже имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, то ако имаме пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето; ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава/насърчава – в увещаването/насърчаването; който раздава/дава, да раздава/дава щедро; който управлява/води, да управлява/води с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.”

Тези дарби са наречени още „мотивационни”, защото те мотивират хората, в които се проявяват, да правят определени неща. Не е случайно, че Павел сравнява тези дарби с човешкото тяло.

Доколкото се спомням от уроците по Биология, в човешкото тяло има осем системи, които работят заедно, за да може тялото да функционира правилно. Отделени една от друга, тези системи нямат никаква стойност, тъй като те не могат да работят без останалите. Скелетът сам по себе си е много важен, но без останалите седем системи е просто един скелет. Той се нуждае от хранителната система, и от отделителната, и от дихателната и от всички останали, за да има едно тяло, което функционира правилно.

Аз вярвам, че всеки християнин има поне една от тези дарби, които са описани в Римл. 12 гл. За да функционира правилно Тялото Христово, което е Църквата, е необходимо всички дарби да работят заедно в синхрон. Всички тези дарби сами по себе си са много различни една от друга, но в същото време те се допълват и са еднакво необходими в Тялото Христово. Не трябва да издигаме една от тях над останалите или да пренебрегваме някоя от тези дарби. За жалост обаче, много църкви пренебрегват и не разпознават точно дарбата даване.

В една здравословна църква, дарбите са разпределени и работят заедно в синхрон. Можете ли да си представите едно тяло да има два скелета, а да няма дихателна система? То няма да изглежда нормално. За него ще бъде невъзможно да функционира.

В една църква сякаш е много лесно да разпознаем тези, които имат пророческа дарба – най-често пророчествата в църквата идват чрез тях. Това между другото е една от най-впечатляващите дарби и хората най-вече се стремят към нея, но запомнете, че тя е само една от още 6 дарби, които са еднакво нужни и ценни за Тялото Христово.

В други много лесно се разпознава дарбата служене. Винаги, когато трябва да се направи нещо с доброволен труд, те са там. Когато някой има нужда от помощ, те са насреща. Те обичат да помагат и да служат на другите.

Друга дарба в църквата е учителската – това са тези, които умеят да поучават. За тях е удоволствие да се ровят и да черпят информация от различни ресурси. Те постоянно четат и събират информация. Когато поучават Божието Слово, те го правят лесно разбираемо, защото умеят едно и също нещо да го обяснят и поднесат на събранието или в домашната група по различни начини.

В една църква е много лесно да се разпознаят хората, които увещават или имат дарбата да насърчават. Хората с тази дарба са позитивни и могат да те насърчат независимо колко тежка е ситуацията, в която си. От тях винаги лъха надежда. Те винаги имат нещо позитивно да кажат – или стих, или дума, които тотално могат да променят настроението ти и начина, по който се чувстваш в момента.

В една църква е също лесно да се разпознаят лидерите и хората, които умеят да водят. Хората естествено ги следват, дори ако те нямат позицията на водачи.

Също така е много лесно да се разпознаят хората, които имат дарбата милост. Ако някой страда и има нужда от състрадание, хората с дарбата милост са първите, които ще отидат при такъв човек и ще му обърнат внимание. Ако някой е болен, те са първите, които ще го посетят.

Как да разпознаем обаче тези, които имат дарбата даване? Какво ги отличава от останалите? Как можем да разпознаем дали ние имаме тази дарба?

Ето класическите характеристики на човек, който има дарбата даване:
• Откликват на силно видение и ясни цели.
Те искат да помагат на служители и служения, които живеят и работят според здрави Библейски принципи. Те не дават просто, защото някой им представя някаква нужда, но дават за служения, които имат ясно видение и цели.
• Инвестират в служители и служения, които са добри настойници и са успешни в усвояването на финансите, които Бог им предоставя.

Те са буквално като „инвеститори” в Божието царство. И както всеки добър инвеститор, те искат да дават парите си на служения, които са ефективни с парите, които им се дават и от чиято работа има плод. Добрите инвеститори не инвестират в нещо, което е губещо. Те търсят да вложат пари в нещо, което е успешно.

С годините на служение съм открил, че хората с тази дарба не дават и не подпомагат нечии „добри идеи и мечти”, но дават на служения, които са доказали, че правят това, което казват, че ще направят. За хората с тази дарба е много важно дали този, който им представя някаква финансова нужда е бил „верен в малкото”. Искам да ви кажа, че това е нещо много важно.

Един ден, когато някои от вас тръгнат за мисии и ще имат нужда от хора и църкви да застанат зад вас с молитви и финанси, хората ще гледат какво вече сте направили, а не какво искате да направите в бъдеще.

Може да имате видение да отидете и да благовествате в Китай или в Индия и да основавате църкви и това е страхотно. Въпросът на хората, които биха ви помогнали ще бъде: „Какво си направил вече тук в твоята църква и град, в твоята страна, преди да спасяваш хората на други места?”

• Хората с дарбата даване могат да са както мъже, така и жени.
Забелязал съм, че в много случаи Бог е надарил съпругът в едно семейство с дарът лидерство и той е успешен в това да прави пари и да ги управлява добре. Съпругата пък има дарбата даване и Бог й говори на нея като й дава откровение къде да дава и кого да благославя. В такива случаи е много важно и двамата в семейството да чуват от Бог и да работят в съгласие и единство.

В нашето семейство дарбата даване е силно изявена в съпругата ми и Бог предимно на нея й показва кого иска да благословим и как. Отначало в брака ни имахме конфликти относно даването, защото не разбирах тази дарба и си мислех, че като глава на семейството Бог трябва да покаже на мен това, което показваше на Мишел. Но когато изучавах дарбите разбрах, че това съвсем не е така и че трябва да се доверя на Бог, че Той също говори и на съпругата ми. Той ми показа, че трябва да се доверя на Божието водителство в нейния живот в тази област и като глава на семейството да освободя финансите или нещо друго, които тя чувстваше, че Бог й говори да дадем. Това е малко труден урок за мъжката гордост! С времето се научих, че когато Мишел сподели, че Бог й е говорил да дадем нещо, най-доброто е да се молим заедно и ако имаме Божият мир и двамата – го правим.
Познавам също и мъже, които имат дарбата даване и Бог ги употребява да бъдат канали за благословение за много хора.

• Хора, които имат дарбата даване имат и дарбата да разпознават кога една нужда е истинска и кога не е.
Тъй като самата дарба даване е духовна дарба, Бог дава способността на хората, които я имат, да разпознават манипулацията много по-лесно и по-бързо от останалите. Когато една нужда се представи, хората с дарбата даване могат лесно да разпознаят дали тя е истинска и дали парите ще се употребят по правилния начин и по предназначение. Затова хора, които имат тази дарба не дават винаги и на всеки. Понякога те дори не откликват веднага, но прекарват време в молитва, за да чуят ясно от Бог дали да дадат за дадена нужда и колко да дадат.

• Хората, които имат дарбата даване са както много пестеливи, така и много щедри.
Те обичат да работят по предварително изработен бюджет, не обичат да харчат безразборно парите си и затова им е лесно да спестят и да имат не само за своите нужди, но и за нуждите на други. Добре разбират финансовите принципи. Получават удовлетворение и радост от това да посрещат нуждите на други хора.

• Хората, които имат дарбата даване желаят да бъдат оценени, но не и да получават кредит за това, което правят.
Те не желаят името им да се споменава. Не обичат да бъдат хвалени пред църквата за тяхното даване. Не желаят да получат никакъв кредит за това, което са дали. Но в същото време искат да знаят, че жертвата им и покорството им са оценени. Едно истинско и сърдечно „благодаря” е много необходимо за тях. Това им показва, че дарението, което са направили е оценено и отваря сърцето им отново да дават.

• Инвестират в стабилен, а не в потъващ кораб.
Те не биха инвестирали в служение, което задържа благословенията за себе си или което само говори, а не прави нищо. Те биха инвестирали в служения, които помагат на хората в нужда, хранят гладните, грижат се за сираците и вдовиците, чрез тях се спасяват хора и най-вече са доказали, че са добри настойници на парите, които Бог им поверява.

Хората, които имат дарбата даване оценяват много, когато нещата, за които си дават парите, се правят отлично и качествено. Те не биха инвестирали в кораб, който се движи безцелно по течението, или който потъва.

• Не контролират парите си след като ги дадат.
Хората с дарбата даване дават щедро и дават там, където чувстват, че парите им ще бъдат употребени с почтеност и няма да се злоупотреби с тях, но след като ги дадат, те не упражняват повече контрол върху тях или пък да се опитват да манипулират тези, на които са ги дали. Ако някой се опитва да манипулира чрез парите, които дава, значи той няма дарбата даване и не оперира чрез нея.
• Хората, които имат дарбата даване, не желаят да бъдат „лепенка”.

Те искат да бъдат средството за оздравяване. С други думи, те не желаят парите им да осигурят краткотрайно закрепване на нещо, което ще се счупи или повреди отново. Тяхното желание е да допринасят за дългосрочно разрешаване на ситуации.

• Хората, които имат дарбата даване са готови да дадат повече от само парите си.
Те са готови да дадат своето време, таланти и мъдрост. Джадсън Корнуел ги нарича „Апостоли в бизнес света”. Те са надарени и имат полезен опит в различни области, от който другите могат да имат голяма полза.

• Освен че знаят как да правят пари, те са много често успешни и надарени лидери.
Тяхната способност да водят добре е често причината, поради която са толкова успешни.

• Не обичат да бъдат критикувани и осмивани, за това, че имат успешен начин на живот.
Поради това, че са верни в даването и че по принцип дават в процентно съотношение много повече от останалите, хората, които имат дарбата даване, се радват на повече материални благословения от останалите. Това много често води до завист към тях и дори публично критикуване на благословенията, на които се радват. Вместо да критикуваме или завиждаме на такива хора, ние трябва да ги оценяваме, защото както и с останалите дарби в Тялото Христово, те имат безценно място и Тялото не може да функционира пълноценно без тях.

Разказаха ми за един вярващ милионер, който казал следните думи на Рейнхард Бонке: „Толкова искам да съм като теб и да правя това, което ти правиш, но просто нямам време”. Бонке му отговорил: „Ти не трябва да правиш това, което аз правя. Продължавай да правиш това, което знаеш да правиш най-добре, а остави аз да правя това, за което Бог ме е призовал. Бог те е благословил да правиш пари за царството Му и тези пари са нужни на други, които Бог е помазал да достигат души за Него.”

След като помислил малко, този човек му казал: „Знаеш ли, напълно си прав. Аз никога не мога да проповядвам както ти проповядваш, или да имам евангелизации като твоите. Но аз мога да изкарвам пари. Всеки път, когато имаш нужда от 1 милион, ми се обади и веднага ще ти изпратя.”

Аз се моля в църквата ни да има успешни бизнесмени, които Бог да благославя изобилно и да употребява за благословение в Неговото царство. Също така се моля Бог да благослови бизнесите им да бъдат едни от водещите в града.

• Успешните хора, които имат дарбата даване не желаят да говорят за пари през цялото време.
Хората с дарбата даване желаят да бъдат като останалите – да бъдат приети за това, което са, а не заради парите им или заради статута им. Те желаят да говорят за нормални неща като семейството им, децата им и т.н.

• Хора, които имат дарбата даване, не обичат да бъдат „използвани и манипулирани”.
Забелязал съм, че хора които нямат много пари, често ако излязат с някой, който има повече от тях на кафе или на ресторант, очакват другия да плати. Проблемът не е, че другият човек не може да си позволи да плати цялата сметка, но хората, които са даващи не обичат да бъдат „използвани”. Не обичат хората да очакват винаги те да дават или да плащат. По-добре е в такъв случай човек да предложи да си плати сметката, а другият да му откаже, отколкото да си замълчи и да остави другия да плати всичко, просто, защото има повече пари от него.

Надявам се след тази сутрин да ви е по-лесно да разпознаете хората в църквата, които имат дарбата даване. Има ли някой да е разпознал себе си като човек с тази дарба? Нормално е в една църква около 15% от хората да имат дарбата даване.
Молитвата ми е Бог да е направил нещо в живота на всеки един от нас и ние да сме израснали и станали повече като Исус.