На среща с Бога

В Лука 7 глава Исус е във вихъра си. Изцелява болен слуга на римски офицер, след като е помолен да помогне.   Възкресява сина на юдейска вдовица на самата погребална процесия, без да е молен за това.   Окуражава и дава утеха на затворник, който изпраща при него пратеници с въпроси.   Освобождава от вината ѝ жена, която е объркала живота си, като ѝ дава нова перспектива.   Болест. Загуба. Затвор. Вина.   От каквото и да сме вързани, Исус е насреща. Не в смисъл да направи вълшебство и да премахне мъчителното обстоятелство,  а наистина да срещнем Него. Понякога съпътстващо на срещата  се премахват и мъчителните обстоятелства.   Слугата на офицера оздравя, синът на вдовицата възкръсна.   Друг път мъчителното обстоятелство не можеше да се премахне. Йоан Кръстител остана затворен и скоро беше екзекутиран.   Миналото на жената нямаше как да се промени.   Но всички те - и онези, чиято мъка беше отстранена и онези, които трябваше просто да продължат напред, се срещнаха с Господ Исус. И в крайна сметка срещата, разменените думи, преживяването на сърцето от думите, които Божият Син им отговори, значеха много повече от болест, смърт, затвор или позор.   Той е изворът на живота. Него сме търсили, без да разбираме във всичкото си лутане, експериментиране, жажда и копнежи по неща, които няма как да ни наситят трайно.   И когато срещнем Него, всичко друго се смалява - миналото, обстоятелствата, разделите, провалите.  Остава само Той - могъщ, славен и в същото време толкова любящ. И в Него се намираме облечени и ние. И продължаваме напред, вече не сами, вече не блуждаещи, а с Него!