Началникът – доносник

Началникът на работилницата, в която работех, уведомяваше милицията по телефона за поведението ми, срещите ми с хората, разговорите ми. Това ме депресира, усетих, че мразя предателите, а Исус не намрази Юда, само го упрекна и изрази съжаление, че се е родил. В молитвата си питах Бога: „Нали и Ти го мразиш - предателя?"   В съседно градче се оваканти място за работа по специалност, която усвоих в работилницата. Четири инстанции трябваше да подпишат и тогава можех да сменя работата си. Между другото там щях да съм с по-добра заплата. Когато попитах Бога, какво ще каже Той, Бог каза: ,Когато обикнеш предателя си". Аз очевидно имах проблем!   Наблегнах по този въпрос в молитвата си. „Господи, Ти знаеш какво е омраза, как мога да го обичам?" Признах, че не мога да направя сам промяната в сърцето си и поисках Неговата помощ. Бог дойде с въпрос? „Можеш ли да му направиш някакво добро?" Накрая се съгласих и го направих. Изчистих канцеларията му от всички фасове, бутилки с алкохол и измих пода на помещението му. След това молитвата ми за него придоби друг облик, когато усетих, че се моля с любов за предателя си, без да го осъждам или да искам Бог да го осъди.   Дали сте си давали сметка, колко неща, в които Бог настоява за нашата промяна, имат бъдещо значение за нас и за други хора? След много години, когато бях реабилитиран, поех църква като пастир, бях на евангелизация в същото село. Почти всички хора дойдоха на евангелизацията. Между всички видях и него. Той беше дошъл, за да чуе за Исус Христос. Казах си: „Тежко на невярващ, за когото никой не се е молил и блажен онзи невярващ, за когото някой се моли в Христовата любов".   Въпросът с моето преместване беше решен. Четирите инстанции подписаха и аз бях на новата работа. Сутрин минаваше малко рейсче, натоварваше работниците от селото и от следващите две села и ни отвеждаше в градчето. След свършването на работния ден ни връщаше обратно. По-късно разбрах истинския Божи план. На новата работа беше разгласено какъв човек е дошъл в предприятието, началото приближи  жената на началника ми. Тя искаше разговор с мен. Въпросът ѝ беше:  „Твоят Бог може ли да реши моя проблем?"   Набързо разказа мъката си и отчаянието си, че богът, на когото се моли, не чува молитвите ѝ. Дъщеря ѝ се запознава с момче, започват да дружат, обичат се и стигат дотам в любовта си, че момичето забременява. Случва се така, бащата на момчето прави престъпление и влиза в затвор за доста години. На свиждане с баща си момчето пита дали да се ожени, докато той е в затвора. Бащата отговаря „Докато не изляза, никаква сватба".   „Така времето тече и става по-явна и по-явна бременността на дъщеря ми и аз се срамувам да се покажа между хората", заключи жената историята си. Попитах „Как се казва твоят Бог?" Тя сви рамене и безпомощно изговори: „Не зная". Погледна ме и на свой ред ми върна същия въпрос: „А твоят Бог, Който отговаря, как се казва?”. Отговорих: „Името на моя Бог е Господ Исус Христос". Тя засия цялата: „Сега вече зная на Кого да се моля", и си тръгна!   След две седмици се срещнахме отново. В лицето ѝ преливаше радост. Аз приближих и ѝ казах: „Ти си получила отговора". „Да," отговори тя. „Бащата на моя бъдещ зет получи съвсем неочаквано амнистия и го освободиха. Следваща неделя ще правим сватбата".   След това нейният съпруг дойде на работното ми място и започнахме разговор. Каза да спра машината и да отида в офиса му. Там надълго и  широко слуша за евангелието. Бях благодарен, че съм там, където Бог искаше да бъда