Напредъкът на мъдростта

„Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно. Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне. Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.”                                                                                                    (Притчи9:7-9)   Животът ни смъмря посредством острите сблъсъци в изпитанията или трудностите, които ни показват нашите слабости или глупости. Приятелите ни помагат да растем чрез подкрепящата любов на коригирането. Това са две версии на основния начин, по който мъдростта ни учи.     Колкото повече напредвате по пътя на глупостта, толкова повече виждате всички събития като подкрепящи това, което винаги и без това сте вярвали. И когато нещата тръгнат на зле обвинявате другите и обстоятелствата за проблемите си. Това закоравява сърцето, вместо да го смекчава и ви прави по-малко готови да приемате съвет.   Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър, но опитай се да кажеш нещо на присмивача и това ще го направи още по-лош, отколкото е бил преди да опиташ. В Новия завет Исус изложи точно този принцип. „Който има, на него ще се даде” (Матей 13:12-16). Колкото повече мъдрост имате, толкова повече ще получавате, по който и житейски път да тръгнете. Колкото по-малко мъдрост имате, толкова по-малко ще учите от всичко. Затова учете се от грешките и от критиката – на всяка цена.     Кога беше последният път, когато позволихте на някого или нещо да промени мнението ви относно съществена тема?   Молитва: Господи, когато нещата тръгнат на зле – или когато аз постъпвам зле – помогни ми да се откажа от всяка своя защита и себеправедност. Това са оръжията на глупаците. Нека като един войник да Ти кажа: „Нямам извинение!” и да науча каквото трябва да науча. Помогни ми да започна с това, което се случи вчера. Амин.        Превод: Радостин Марчев