Наука, вяра и Бог

Професор: Ти си християнин, така ли е, синко? Студент: Да, сър.   Професор: Това ще рече, че вярваш в Господ? Студент: Точно така, сър.   Професор: Е, Господ добър ли е? Студент: Разбира се.   Професор: А всемогъщ ли е Господ? Студент: Да.   Професор: Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го изцели. Повечето от нас ще се опитат да помогнат на някой, който е болен, нали? Но Господ не го направи. Как тогава Бог е добър? Студентът не отговаря.   Професор: Не можеш да отговориш, нали? Нека започнем отново, приятелю. Господ добър ли е? Студент: Да.   Професор: А Сатаната добър ли е? Студент: Не.   Професор: А откъде произлиза Сатаната? Студент: От… Богa.   Професор: Точно така. Кажи ми, синко, има ли зло на този свят? Студент: Да.   Професор: Злото е навсякъде, нали така? А Бог е създател на всичко. Правилно, нали? Студент: Да.   Професор: Е, кой е създал злото? Студентът не отговаря.   Професор: Съществуват ли болести? Неморалност? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща, не са ли част от нашия Свят? Студент: Да, сър.   Професор: Е, кой ги е създал? Студентът не отговаря.   Професор: Науката познава пет сетива, с които човек възприема заобикалящия го свят. Кажи синко, ти виждал ли си Бог? Студент: Не, сър.   Професор: А, кажи ни, чувал ли си Го? Студент: Не, сър.   Професор: Някога вкусвал ли си Бог, помирисвал ли си Го? Имал ли си някакво сензорно възприятие за Господ? Студент: Не, сър, опасявам се, че не съм имал такова.   Професор: И все пак, ти вярваш в Него? Студент: Да.   Професор: Според eмпиричния, доказателен и демонстративен протокол, науката казва, че твоят Бог не съществува. Какво имаш ти срещу това, синко? Студент: Нищо. Просто моята вяра…   Професор: Да, вярата… Но ние говорим за проблем на науката. Студент: Професоре, съществува ли топлина?   Професор: Да.   Студент: А съществува ли студ? Професор: Да.   Студент: Не, сър. Не съществува. В този момент аулата затихва.   Студент: Сър, може да съществува топлина. Може да имаме дадено количество топлинна енергия, или повече топлинна енергия, или малко топлинна енергия, или никаква топлинна енергия. Това е топлината. Но не съществува нищо подобно на студ. Може да измерим 458 градуса под нулата, което е просто отсъствие на топлина, но студът всъщност е дума, която използваме, за да изкажем липсата на топлина. Ние не можем да измерим студа. Топлината е енергия, студът не е. Студът не е обратното на топлината, сър, той е просто нейното отсъствие.   В залата цари съвършена тишина.   Студент: Какво ще кажете за тъмнината, сър? Има ли тъмнина? Професор: Да. Какво би представлявала нощта, ако нямаше тъмнина?   Студент: Отново грешите, сър. Тъмнината е отсъствие на светлина. Може да имате слаба светлина, нормална светлина, ослепителна светлина. Но ако няма светлина, Вие не виждате нищо, и наричате това мрак. Нали така? Реално мрака е нищо. Ако беше нещо, то Вие щяхте да можете да направите тъмнината още по-тъмна, нали?   Професор: Какво се опитвате да кажете, младежо? Студент: Опитвам се да кажа, сър, че Вашата философска предпоставка издиша.   Професор: Издиша? Можеш ли да обясниш как така „издиша“? Студент: Сър, Вие се основавате върху предпоставката на двойствеността. Вие твърдите, че има живот и има смърт, че има добър Бог и лош Бог. Вие представяте Бог, като нещо ограничено и измеримо. Сър, науката не може да дефинира дори една мисъл. Ученият използва електричеството и магнетизмът, но нито е видял, нито разбира напълно кое да е от двете. Като представяте смъртта като противоположност на живота, Вие пренебрегвате факта, че смъртта не съществува като субстанция.Смъртта не е обратното на живота. Тя е просто липсата на живот. Сега, кажете ми, Професоре, Вие учите ли студентите си, че са еволюирали от маймуната?   Професор: Ако имате предвид естествената природна еволюция, да, разбира се, че го правя. Студент: Вие някога наблюдавал ли сте еволюционен процес със собствените си очи?   Тук Професорът се усмихва и стиска ръката на студента, осъзнавайки накъде отива аргументацията му.   Студент: След като никой не е наблюдавал процеса на еволюцията в лабораторна среда, след като дори не може да се докаже, че това е неспирен процес, то тогава Вие, сър, ни учите просто на вашето лично мнение. Следователно Вие сте по-скоро проповедник, отколкото учен, нали така?   Цялата зала избухва във възторжени възгласи.   Студент: Има ли някой тук, който да е виждал мозъка на Професора?   Студентите почват да се смеят.   Студент:  Някой чувал ли е мозъка на Професора? Докосвал ли го е Помирисвал ли го е? Май няма подобен случай. Е, според емпиричния, доказателствен и демонстративен протокол, науката казва, че Вие нямате мозък, сър. При цялото ми уважение, как можем да се доверим на вашите лекции, сър? Залата притихва. Професор се взира в студента с непроницаемо изражение. Професор: Предполагам, че ще трябва просто да ми вярвате, синко.   Студент: Точно така, сър… Именно! Връзката между човека и Богa е Вярата. Това е всичко, което поддържа нашия Свят жив и в постоянно движение.   „Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа“.       Алберт Айнщайн