Национална сигурност и ислямска радикализация

През 2017 г. проведох изследване сред специалисти в сферата на националната сигурност, вероизповеданията и правото, касаещо ислямистката радикализация. Някои експерти смятат, че в съществуващата законодателна система има достатъчно инструменти за овладяване на процесите, а също така, че многобройните промени в законодателството са без значение, когато законите не се спазват. Например: партиите на верска основа са противоконституционни, но съществуването им се допуска; толерира се дори доказана намеса на чужди държави (под различни форми) във вътрешните дела на държавата. В този смисъл не може да има специално написани мерки против радикалния ислям и ислямистката радикализация. Беше изразено мнение, че „проблемите са повече организационни, структурни, персонални, кадрови и т.н.”, а законодателството е адекватно конструирано („действащите нормативни актове у нас са съответни на подобните в ЕС и страните от НАТО”, въпреки че „предвидените нормативни мерки не могат да се прилагат в практиката”). Според други експерти към момента са предприети достатъчно законодателни промени, свързани с борбата с тероризма и ислямистката радикализация и не е необходимо да се извършват нови или допълнително да се увеличават правомощията на правоохранителните и правораздавателни органи в страната ни. Според тях е достатъчно да се спазва действащото законодателство и да не се допуска налагането на двойни стандарти.

@[**Христина Йорданова](https://www.facebook.com/hristina.g.yordanova?__tn__=%2CdC-R-R&eid=ARDtx3xPo8gGt4R8atZbiRThu0N9JoaScerMORt1f3CFF6XO128Z2ybDYnktB1PFhEu3J5Kvj4zZFggB&hc_ref=ARS7XZ7d2214Ak1KSPRGUe21MhOLktbVpD-1DTXz7UJ1hKCXOT4MpPwhzl31uVanfvg&fref=nf) **

**

**