Не ме подминавай!

В МАРК 10: 46- 52 четем една от многото истории за изцеление, които намираме в евангелията. На пръв поглед е просто още едно от чудесата на Исус, извършено през Неговото служение. Чела съм тази истории наистина много пъти, но слушайки една песен, в която се пее "Не ме подминавай..." , Светият Дух ми припомни тази история. Прочетох я отново и сякаш за пръв път оживя в мен. Така се роди и  посланието ми днес.   Исус е с една огромна тъпла, която Го следва. Той влиза в Ерихон, този Ерихон, който Бог беше подарил на евреите. Този Ерихон, чиито стени бяха паднали от свиренето на тръбите на войската, която Исус Навин водеше. Сега Исус беше там, минаваше и множествата Го следваха. Множествата бяха привлечени от истината, която Той говореше. Те бяха дошли, бяха останали и Го следваха. Но в Писанията преди този момент не четем за други чудеса, които Исус да е извършил в този град. Историята започва с излизането на Исус от Ерихон. Той излизаше и тогава на сцената на тази история излиза един слепец. Слепец, който проси. Какъв друг избор е имал този сляп, недъгав, зависим от хората човек, освен да проси? Можем ли за миг да си представим живота на един сляп човек? Става сутрин, не може да види дали изглежда добре в огледалото. Не може да види дали са цъфнали дърветата, неговият свят е напълно черен и той е изцяло зависим от хората, от тяхната милост за да разбере къде се намира, от тяхната милост, за да има храна и вода всеки ден, от тяхната милост за да разбере кой минава покрай него.   И аз си представям, как той е слушал от хората да разказват истории за човек, който е от Давидовото потомство, който е цар, който върши чудеса и знамения. Ден след ден той е чувал тези истории и в него вероятно се раждала и живяла една мечта - да срещне този човек. Той е знаел, че само ако го срещне, животът му никога повече няма да е същият. Човек, който е живял толкова време в тъмнина и зависимост, може да оцени живота. Той знае кои са важните неща. Този обикновен просяк, роден и живял живота си само и единствено като просяк, днес имаше шанса да бъде нещо друго.    В тази история има 4 основни аспекта. Първият и основен въпрос, който ще разгледаме, е следният:   ИЗВИКАЙ! Няма значение как си роден, с какви недостатъци, с какви рамки и етикети, когато Исус мине покрай теб, не позволявай да те подмине.    Исусе, сине Давидов, смили се за мен!!! Този вик означава толкова много за мен. С този вик Вартимей призовава своето спасение. Той признава силата и произхода на своето спасение. Той се отрича от своето его, отрича се от старото в себе си. С този вик той грабва своя нов живот! Може би в очите на хората не изглеждаше особено възпитан и особено умен със своето викане. Но дали това го интересуваше в момента?! Когато Бог минава покрай теб, недей да мислиш за правилата, за възпитанието и за хорското мнение. Не очаквай хората да те разберат, не очаквай да не те мъмрят. Те ще те мъмрят, може да ти казват да мълчиш. Няма значение какво е началото на живота ти. С какви пороци и недостатъци си живял, каква е средата ти, семейството ти, не позволявай това да определи съдбата ти! Не поставяй себе си и Бога в рамката на твоите ограничени представи. Вярвате ли, че ние имаме шанса да бъдем повече от скръбни, повече от слепи просяци?!   Защо Исус  обърна внимание на този слепец, какво имаше значение? Защо той  получи чудо? Защото вярваше, не защото имаше нужда. Много вероятно е да имало много други хора с нужди, през онзи ден на онова място. Но този просяк получи своето чудо, защото беше хранил вярата си. Той беше слушал за Исус, беше мечтаел за тази среща. Той получи своето чудо, защото вярваше. Исус чува нашата вяра. Исус  чува твоята нужда, но не тя  го привлича, а твоята вяра.   Второ основно нещо, което виждам в тази сцена е , че  Исус чу вика на Вартимей, но не се затича той при него и каза да го извикат. Много често ние искаме Исус да тича при нас при всяка наша нужда. И когато ни подмине ние си седим просейки пред храма и си плачем. Но може би, това, което се иска от нас е да се затичаме ние към Исус.  Тичай! Бягай за събата си!   Можем ли да си представим как бяга един сляп човек?! Веротно се блъска, криволичи, пада.....Вероятно тичането за един сляп човек е доста по-трудно. Но той осъзнаваше важността и сериозността на този момент. Той разбираше, че това е шансът на живота му. Между новата му съдба и просешката му позиция стояха тези няколко крачки, които той трябваше да измине. Готови ли сме да побегнем към Исус?! Към новото, което той е приготвил да бъдем?!Едно от нещата, които спъват и отделят много вярващи днес е именно лъжата, че са изпуснали момента. Че Исус ги е подминал, но този слепец не се примири и викаше, а после тичаше за съдбата си.   Бягайте, братя и сестри, тичайте с всички сили от местата и хората, които ви правят слепи, бягайте от местата и хората, които ви правят просяци, които ви правят зависими. Бягайте от своята стара идентичност и представа за себе си. Бягайте от тълпата, която ви смъмря да мълчите! Разчупете рамката на етикетите, в които обществото ви налага да живеете, излезте отвъд! Отвъд това кои са родителите ви, какво те са постигнали, отвъд ограничението на малкия град и малката църква. Тичайте за съдбата си!!!! Може да се блъскате, може да залитате и падате, но знайте, след няколко крачки ви чака вашето избавление, вашият Спасител, вашият нов живот. Хвани момента, в който Бог минава покрай тебе! Хвани момента на живота ти! Също като онази жена, която цял живот беше болна, цял живот беше нечиста и чакаше момента, в който Исус да мине. И когато Исус мина, тя хвана този момент, допря се до дрехата Му и никога вече не беше същата. Тичай към Бога и когато се хванеш за дрехата Му, когато стигнеш до контакт с него, това е път, който ти трябва да изминеш. Път, в който ти да се отричаш от себе си, от греховната си същност и да искаш да се доближиш до Бога.  И когато достигнеш - идва следващото...   Когато имаш срещата с Бога, отговори правилно на въпроса, какво искаш И когато стигнеш до Бога, когато сте лице в лице и Той те те попита какво искаш, какво ще отговориш ти? Много от нас се провалят именно в този момент, защото погледа и сърцето им през цялото време са били вперени в нищожни неща. Нашите мечти са били ограничавани до нуждите на шепата пръст. Колко от нас разглеждат и хранят мечтите си на небесно ниво?! Колко от нас поглеждат живота, целите и мечтите си от небесна перспектива, перспектива насочена към благоденствието на божествения дъх, вдъхнат в шепата пръст, който всъщност те прави жив? Където е съкровището ти там е и сърцето ти? е къде е твоето съкровище? Какво е ценно за теб в твоя живот? Когато самият ти Създател те попита какво искаш - трудно ли ти е да отговориш? Този, който държи цялата вселена и може да ти даде всичко, което поискаш? Подготвен ли си за този въпрос, за тази среща, която може да промени съдбата ти? Храни мечтите си! И когато Бог те попита какво искаш - поискай първо да прогледнеш, както нашия слепец Вартимей. След този отговор Вартимей беше нов човек. Вече виждаше, вече не беше просяк и не беше зависим от хората. Неговата съдба беше сменена и той не позволи да бъде подминат от Божията милост. Защото имаше смелостта да извика, имаше силата да побегне и имаше вярата да мечтае.    И накрая - СЛЕДВАЙ СПАСИТЕЛЯ СИ!   Вартимей вече виждаше, можеше да прави каквото си иска и да живее както си иска. Той получи своето чудо и вече не беше зависим, но той избра да последва Исус. Той беше осъзнал стойността на живота и не искаше да прави нищо друго, освен да ходи с Исус.      И той си хвърли дрехата си,  скокна и дойде при Иус. Най-показателно действие  за решението, което взе този слепец, беше да хвърли дрехата си. Тази дреха е символ на стария му живот. Тази дреха беше просешката дреха, която му даваше правата на просяк. Но той се отказа от тези права, отказа се от тази идентичност, от тези доходи. Захвърли всичко, което беше свързано със стария му живот и последва Исус, тръгна към новата си съдба. Той не позволи неговото чудо да му стане Господ. Той разбираше източника на чудото.