Небесният еталон

0

Християнските Свещени Писания имат една особена характеристика – те многократно представят по различен начин структурата на сътворения свят – видим и невидим.  Те всъщност наистина приличат на наръчник на Производителя, но не в повърхностния&nb…

Небесният еталон

Небесният еталон

Небесният еталон Християнските Свещени Писания имат една особена характеристика - те многократно представят по различен начин структурата на сътворения свят - видим и невидим.  Те всъщност наистина приличат на наръчник на Производителя, но не в повърхностния  смисъл на това обяснение.  Устройството на света за първи път бива описано още в първите глави на Битие. И от този момент нататък текстовете на различните книги намират дълбоко смислени начини да покажат същото устройство от различни перспективи. Както казва Сам Христос:  Kойто има уши да слуша, да слуша. Или, който има искрено любопитство да разбира - желанието му за знание определено ще бъде удовлетворено.   Последователността на сътворението и устройството на Едемската градина изобразяват наличие на паралелна ценностна йерархия между небето и земята. Понеже тази част от библейския разказ е позната, ще разгледаме същата структура, показана в ключови пасажи по-нататък.   Ако в първите глави на Битие се представя макрокартината на създаването на човечеството, следващите глави и книги на Петокнижието показват почти същото в по-малък мащаб. Наблюдаваме подобие на сътворение - този път на един специално избран народ, който получава втори шанс да последва първоначалните предписания за цялото човечество.   Една от основите, на които този нов народ трябваше да изгради своята ценностна система, се намира в книгата Изход 20 глава и книгата Второзаконие 5 глава.   Правилата като структура на реалността Така популярните Десет Божии заповеди идват след драматичното извеждане на Израилевите племена от робство. Историята с бедствията в Египет приличат на епично „разрушаване“ и ново „създаване“ на света. Така Декалогът започва с изявлението, че Бога, от Когото слиза, има силата да създава и освобождава. И не само - това е Богът, Който цени свободата повече, отколкото предполагаме. Но за разлика от откраднатата „свобода“ в Едемската градина, която се оказа тежко робство, свободата, която Яхве предлага, започва с правилното ни подравняване в реалността - с осъзнаване и признаване на Неговото върховенство: „Аз съм Яхве, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.“   А върховенството на Създателя не допуска фалшиви узурпатори: „Да нямаш други богове освен Мене.“ Забележете, че дори в описанието на фалшивите богове/кумири Писанието показва йерархичност на ценностите: „Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш;“   Следващата права, по която човечеството трябва да настрои себе си на правилната честота, говори за напълно опорочено отношение спрямо Върховното Божество - Не издигай с лоша умисъл (напразно) името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който злоупотребява с Името Му.  Вероятно злоупотребата с Божието име е най-сигурният и бърз начин да осъдиш себе си завинаги и безвъзвратно. Първият злоупотребил по този начин срещнахме в Едемската градина. Той предложи на човеците да вкусят фалшивата свобода.   Следващите препоръки показват на новородения Израилев народ как  практически да изгражда правилно отношение към Бога. Или как да Му се покланя с правилна подредба на ценностите. А ценностите се измерват с отделеното внимание. Това, което човек цени, е това, което печели най-голямото внимание. Нещо като корелацията между сърцето на човека и съкровището му.   „Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ, твоят Бог, ти заповяда. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог;“   Ето, че отново ни се напомня за сътворението и неговата подредба. Народът, който следва завет, сключен със Създателя, трябва да ориентира празниците си към Него - като време за изграждане на техните взаимоотношения, като време за освещаване, като време за рестарт, като време за благородство, израстване и изграждане на вътрешно достойнство - както за вътрешните хора, така и за чужденеца, така и за добитъка и за цялата земя. Процесът на освещаване е цикличен, постоянен и започва от вътрешността на сърцето и обхваща дома, града и така до краищата на света…   Следват още по-конкретни механизми на свят живот отвътре навън: Да почиташ баща си и майка си - семейството си, предците си, ближните си. Да пазиш свещеността и неприкосновеността на живота - в буквален физиологичен смисъл и в пълния дълбок смисъл на достойнството и ценността на самия живот - да не изкривяваш себе си и живота на близките ти чрез лъжи, кражби, измами, пожелаване на чуждото.   Молитвата като жизнена схема В шестата глава на Матей имаме запис на няколко ключови Христови поучения, които кореспондират с Декалога като описание на устройството на сътворението. По своята същност, това, което наричаме Господната молитва, описва същата подредба на ценности и внимание. Христос описва молитвата като средство за подравняване. И подобно на Декалога, започва с признаването на върховенството на Създателя, Който е и наш Баща. „А вие се молете така:  Отче наш, Който си на небесата,  да се свети Твоето име;  да дойде Твоето царство;  да бъде Твоята воля  както на небето, така и на земята;“    Не можем да пропуснем препоръката за правилното издигане на Божието име. Неговото царство и Неговата воля нямат нищо общо с хора, които злоупотребяват с Името Му.   Не можем да пропуснем подчертаването на необходимостта от синхрон между Небето и Земята. И това, че Земята е тази, към която моделът на подредба слиза от Небето. Точно обратното на стремежите по времето на Вавилонската кула.   Следва осъзнаването на нашата свобода като пълната зависимост от добронамерен и всемогъщ Баща: „Дай ни днес ежедневния хляб;“  Както и осъзнаването на собствената ни природа, необходимостта от прошка и ново подравняване с върховното Добро: „и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“   Христос дава още няколко обяснения, които разгръщат по-голяма яснота върху кратичкия текст на Молитвата. Сякаш самата Молитва е семенце, което трябва да вникне дълбоко, да порасне, да даде плод:   „Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете.“  „Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено; не се безпокойте за утре.“ – или как да не пожелаваш чужди и ненужни неща и как да не кроиш планове за лъжи и кражби. „Събирайте съкровища на небето“ – или как да насочваш вниманието си (поклонението си) не към някакво бледо подобие на небе, не към образи на нещо от земята или под земята. „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко друго ще ви се прибави“ - или как да освещаваш живота си по модела на Съботата.   Любовта като небесен еталон В Първото послание към Коринтяните  апостол Павел пише на хора, които са приели върховенството на Създателя, сключили са нов завет с Него като Спасител и Господ и се очаква да следват небесните пътища или структури. И все пак той им напомня как изглежда подравняването с Небето:   „Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“ (3:10-11) „вие сте Христови, а Христос – Божий“ (3:23) „ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), то за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. (8:5-6) „Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия.“ (10:24)   По някакъв гениален начин и апостолът подрежда своето послание с няколко ключови стълба, които в същността си много приличат на Декалога и Словата на Исус. И следва прословутата глава за любовта. Странно но ето, че тя започва с нещо, което много прилича на примери с напразно издигане на Божието име - на злоупотреба с него:    „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.“   Но ето как изглежда Божественият замисъл. Как изглежда Върховното добро. Ето какво представлява Божието сърце, което трябва да бъде нашият еталон за живот. Ето как се събират съкровища на небето и се изгражда Божието царство на земята:   Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда,  любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.   Няма нужда да правя повече паралели. Това е характерът на Христос. Това е животът на Богочовека Христос, Който изпълни изцяло Закона. Същият закон, който слезе от Небето като семе към земята. Също както Божият син слезе като семе на земята и даде вечен плод.   Като следваме Христос, Той расте в нас, Царството Му тук расте, на небесата се събират вечни съкровища, а сътворението се връща към първоначалния добър замисъл – онази небесна структура и подредба, от която някога се отдалечихме.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.