Неемия -12

Четиво с продължение…
УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕРУСАЛИМ
Част 12

ПЕВЦИТЕ и ХВАЛИТЕЛИТЕ В ЦЪРКВАТА
Едни от първите служители, които били определени за богослужението в Ерусалим от времето на Неемия са били певците, така както едно от първите служения в Църквата е служението на хвалителите:

А като се съгради стената и поставих вратите, и се определиха вратарите, ПЕВЦИТЕ и левитите. Неемия 7:1

За първи път, за хваление на последователи на Христос четем в Евангелие по Матея 26:30, където като завършек на първата Господна трапеза, апостолите заедно с Христос, са изпели химн – „Като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм“. От тогава и насам, между последователите на Христос, пеенето на химни по време на богослужение е всред първите и основни служения. Въпреки че музикалния съпровод с инструменти е много важен, самото пеене е по-важно, защото най-пълно и най-точно отразява правилната изповед и убеждение за Бога, и силата, и чистотата на изпитваните емоции на поклонниците.

ДАВИДОВАТА СКИНИЯ
Едно от интересните и пророчества за наши дни засягащо хвалението е това на пророк Амос:

„В онзи ден ще въздигна падналата Давидова скиния и ще заградя проломите ѝ; ще въздигна развалините ѝ и ще я съградя пак както в древните дниза да завладеят останалите от Едом и всички народи, които се наричат с Моето име –казва Господ, Който прави това.“ (Амос 9 :11,12)

Спо­ред това пророчество ще дой­де вре­ме ко­га­то Да­ви­до­ва­та ски­ния отново ще бъ­де издигната и Бо­жи­ят на­род ще ид­ва с хваление в при­със­т­ви­ето на Бо­га. Пророчеството подчертава, че то­ва ще ста­не ко­га­то езич­ни­ци­те се обър­нат към ис­тин­с­кия Бог и за­поч­нат да Го хва­лят.

По време на пър­вия Еру­са­лим­с­ки съ­бор, описан в „Де­яния на апостолите“, 15 глава, апостол Петър, а след то­ва и Па­вел и Вар­на­ва раз­каз­ват как езич­ни­ци­те се спа­ся­ват и при­съ­еди­ня­ват към еру­са­лим­с­ки­те хрис­ти­яни. Тогава апостол Яков, дъл­бо­ко раз­въл­ну­ван се из­п­ра­вя се и ци­ти­ра от про­ро­чес­т­во­то на Амос,

“След то­ва ще се вър­на и пак ще въз­диг­на пад­на­ла­та Да­ви­до­ва­та ски­ния …” Де­яния 15:16-18

Яков е раз­брал, че Църквата е възстановената Да­ви­до­ва ски­ния, в която не е имало повече принасяне животински жертви, а само благодарности и хваление към Святия Бог.

(Повече може да прочетете за Давидовата скиния в разсъжденията ни за Амос 9 глава: https://golyamotochetene.wordpress.com/2020/12/10/9-2/)

Днес ня­ма­ме нуж­да от Мойсе­ева­та ски­ния и ня­ма­ме нуж­да от жертвоприношения, за­що­то съвършената жертва на Исус Хрис­тос ни е из­ку­пила вед­нъж за­ви­на­ги! Дош­ло е вре­ме­то за служение като в Да­ви­до­ва­та ски­ния, в която хвалението е в основата на служението.

В Де­яния на апостолите 2:46-47 се каз­ва, че хрис­ти­яни­те са се съ­би­ра­ли все­ки ден в дво­ро­ве­те на хра­ма и по до­мо­ве­те си и че неп­ре­къс­на­то са хва­ли­ли Бо­г. Всеки кой­то е вър­вял по еру­са­лим­с­ки­те ули­ци, е мо­жел да чуе как та­зи цър­к­ва е при­на­ся­ла слад­ка жер­т­ва на хва­ла на Все­виш­ния.

Така както ран­на­та цър­к­ва е въз­с­та­но­ве­на­та Да­ви­до­ва ски­ния, така и днес Хрис­то­ва­та цър­к­ва трябва да бъ­де мяс­то на хва­ле­ние, благодарение и прослава на Живия Бог.

В посланието към Ефе­ся­ните, пър­вата гла­ва, три пъ­ти се каз­ва, че цър­к­ва­та съ­щес­т­ву­ва за хва­ла­ на Бо­жи­ята сла­ва.

„за похвала на славната Си благодат…“ ст.6
„тъй че да бъдем за похвала на Неговата слава…“ ст.12
и „за похвала на Неговата слава…“ ст.14

В първо послание на апостол Петър, 2:9 се каз­ва, че Бог ни спа­си, за да въз­вес­тя­ва­ме пре­въз­ход­с­т­во­то Му.

В Ев­реи 13:15 се каз­ва:

“… чрез Не­го не­ка при­на­ся­ме на Бо­га неп­рес­тан­но хва­леб­на жер­т­ва, си­реч, плод от ус­т­ни, ко­ито из­по­вяд­ват Не­го­во­то име.”

Днес Цър­к­ва­та има за за­да­ча неп­ре­къс­на­то да при­на­ся хва­леб­на жер­т­ва, точ­но така как­то Из­ра­ил е принасял хваление в Да­видо­ва­та ски­ния и така както певците са хвалели Бога по времето на Неемия.

Ве­ко­ве на­ред цър­к­ва­та не е би­ла на­яс­но по то­зи въп­рос. През сред­но­ве­ко­ви­ето Мойсе­ева­та ски­ния и храма в Ерусалим са били при­ети ка­то мо­дел на хрис­ти­ян­с­ко пок­ло­не­ние. Строени са бо­га­то ук­ра­се­ни сгра­ди и се из­пъл­ня­вали слож­ни ри­ту­али, които са запазени и до днес в някои църковни общества. Те­зи сгра­ди и ри­ту­али мо­же би да са доб­ри са­ми по се­бе си, но фак­ти­чес­ки не са из­пъл­ня­вали цел­та на цър­к­ва­та. Слава на Бог, за това, че ние днес, като Негова Църква трябва да ра­бо­тим за въз­с­та­но­вяване на Да­ви­до­ва­та ски­ния.

Следва продължение…