Неемия -17

ДЯКОНИТЕ – НЕТИНИМИ…

В книгите Неемия и Ездра за първи път срещаме името на една непозната група – нетинимите.
Кои са били тези хора, ли? Записано е, че когато израилтяните водени от Зоровавел се завръщат от Вавилонски плен в Ерусалим, с тях се завръщат и една смесена група от нетиними и Соломонови слуги ( виж Ездра 2:43-58, Неемия 7:60)

„Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха 392 двама.“

Освен това и по време на втората вълна на завърнали се с Ездра се връщат още 220 нетиними.

„…от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, още 220 нетиними. Всички тези бяха споменеати по име.“ Ездра 8:20

Името им буквално означава „дадените“(!?) и те са били дадени като подарък на левитите, за да им помагат при трудоемките задълженията в храма в Ерусалим. Нетинимите са били слугите на храма, които са изпълнявали не квалифицираните и недуховни задачи, за да освободят левитите да изпълняват духовните си задължения.

Първите „дарени“ са били гаваонците, жителите на едно от ханаанските селища, които за да спасят живота си при завладяването на обещаната земя, заблудили Исус Навин и другите водачи на Израил (виж Ис.Нав. 9 глава), че живеят много надалеч и са поискали да сключат завет с тях за мир. Веднага след това израилтяните разбрали, че гаваонците са им съседи, но вече било късно да воюват с тях и за това ги пощадили, но ги направили слуги – „дървосекачи и водоносачи“.

По времето на царете Давид и Соломон към гаваоците били придадени още хора, които са били задължени да полагат безплатен труд като „трудова повинност“. По някое време те били наречени „дарени“ т.е. нетиними защото са били придадени на левитите за да поемат трудоемките и неприятните задачи около Скинията, а след като бил построен Храма и около храмовата служба. Нетинимите се справяли добре и с чест със задълженията си, за това в течение на времето са били признати за верни и за това им е било отредено специално място за живеене в близост до Храма, били освободени от данъци, тежести и задължения, така както били освободени и левитите. 

Нетинимите отдавна са преминали в историята, но ако се огледате внимателно, сред нас в църквата ще откриете съвременни нетиними. Някои са признати, други не. Някои са ръкоположени за дякони т.е. за слуги, други не, но те тихо, доброволно и вярно правят добрини. Сами се товарят с трудни задачи, помагат на болните, даряват на нуждаещите се и вършат полезни неща. Те са искрени и доброволни, служители и работници, дадени като дар за тялото Христово за да може Църквата да функционирала успешно. Ще ги видите да носят храна и дрехи на нуждаещите се, да посещават болни и самотни, да насърчават отчаяни, да подкрепят хроми… На тях може да разчитате за всичко, от боядисване до почистването след ремонта в църковната сграда. От готвене, до раздаване на ястия в социалните кухни, от снабдяване с хигиенни препарати, до приготвяне на необходимото за причастие в църквата. Има безброй задачи, които те са готови да изпълнят без подканяне, доброволно и докрай. За тях няма малки, неприятни и безсмислени задачи… ако трябва да бъдат направени за Господ – те са истински съвременни нетиними.
Господ да ги благослови!

„Защото тези, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата в Христа Исуса.“ 1Тим.3:13