Неемия, глава 2

Всяко богоугодно, благородно и добро дело ще намери своите врагове, но и своите вдъхновени поддръжници!

„Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“ Неемия 2:20

Още в началото на своята мисия, Неемия се е сблъскал със скептични и злонамерени хора, които са били врагове на делото с което се е захванал. Назначените за сатрапи (управители) на тази вавилонска провинция били хоронецът Санбалат, амонеца Товия и арабинът Гешем. Те не са били доволни да чуят, че Неемия се е завърнал Ерусалим за да възстанови защитната му стена.

Онези, които са се разпореждали в земите на Божия народ, не са искали Ерусалим да бъде защитен, независим и силен. Те са искали безпрепятствено да владеят и да събират налозите и данъците им, и за това им е трябвало народа да бъде беззащитен, уязвим и разединен, а градът им да остане с разрушени стени.

Със сигурност Неемия е знаел две неща:
Първо, че делото на което се е посветил е било по-важно от всичко друго!
И второ, никакви компромиси и отстъпки не биха променили отношението на враговете на това дело.

Ако Неемия се е съобразявал с мнението, клюките и заплахи на противниците, стената на Ерусалим никога не би могла да бъде възстановена. За това още от самото начало Неемия е трябвало да определи с кого да възстановява стената и от кого да страни и да се пази.

След като е огледал разрушената стена и порти на Ерусалим Неемия е събрал свещениците, благородните и по-видните мъже и ги е вдъхновил с думите: „Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.“ и реакцията им била моментална: „Да станем и да градим!“.

Когато тази новина е стигнала и до противниците, те са се присмели и са започнали да пускат обвинения и слухове. За това Неемия е обявил: „Вие нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“

Нямат „дял“ защото никога не са градили, са рушили и се се възползвали!

Нямат „право“, защото ако и да са живели между Божия народ, никога не са били част от него!

Нямат „спомен“, защото онова, което са оставили след себе си е било само разрушения, сплетни и злини!

И днес, не по-малко вярна е истината за противниците на Божия народ, на църквата, на душите ни, а ако щете да знаете и на страната ни.

Онези, които искат безпрепятствено да ни владеят, искат и ние да бъдем разединени, уплашени и незащитени. Никакви договорки, компромиси или отстъпки не биха ги направили добронамерени и приятели. За това, за всеки един от нас е важно да знае с кои може да общува и да гради, и от кои трябва да страни и да се пази!

Вие знаете ли?