Неемия, глава 3

„Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, чак до кулата Мея я осветиха и до кулата Ананеил.“ Неемия 3:1

Възстановяването на стените и портите на Ерусалим е била отговорна и важна задача за способни и напълно преданни на делото мъже. Неемия е призовал за тази работа „свещениците, благородните, по-видните мъже и другите, които вършеха работата“ (виж Неемия 2:16, 17). Трябва да се отбележи, че той е познавал всички по име, по семейства и е бил наясно с работа, която са извършили. Неемия започва описанието на съграждането на стената с „първосвещеника Елисав и братята му свещеници“.

Така и трябва да бъде!
Духовните водачи са призовани не само да насърчават другите да вършат добри, праведни и полезни дела, но и първи да дадат пример в това.

Първосвещеника Елиасав е бил внук на първосвещеника Исус, Йоседековият син, който е бил сред първите завърнали се от плен и който е по същия начин „с братята си свещеници“ е издигнал олтара за принасянето на жертви и на храма в Ерусалим. (Виж Ездра 3:2 и Неемия 12:10)

Елиасав, на свой ред, вече като посветен в първосвещенически сан, е повторил делото на дядо си и заедно с братята си свещеници е запретвал ръкавите на свещеническата си одежда и е изградил Овчата порта.

Тук трябва спра за миг, за да подчертая, че на вяра, трудолюбие и благородни дела, човек се учи в семейството си. Много е трудно и е истинско чудо, ако някой не е видял и не е приел от родителите си благородство, трудолюбие и почтеност, след това да развие тези качества, и да ги утвърди в живота си като ценности. Точно за това родителите, трябва да предадат на децата си и на поколенията след тях, онези добродетели, които ще ги направят добродетелни и благородни, а не безверни, цинични и лениви!

Елиасав и братята му свещеници са дали добър пример на съгражданите си, а и на нас, как правилно трябва да се вършат нещата. Те са съградили и са осветили с молитва и посвещение на Господа Овчата порта и стената от двете страни на портата, до кулите Мея и Ананел. Освещаването е важна част, когато градим нещо за Божия слава.

Овчата порта е била в близост до храма и е била важна част за богослужението. През нея са прекарвали агнетата предназначени за жертвен принос в храма, водили са ги до къпалнята Витезда (виж Йоан 5:2), за да бъдат умити и чисти да бъдат принесени в жертва.