Непобедим

"И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." 1 Коринтяни 2:1   Където и да отиваше, апостол Павел гледаше към Исус Христос и говореше за Него. Умът на Павел, сърцето му, бяха пленени от Христос. Христос е Този, който сътворява световете. Христос е Този, Който държи цялата материя, свързана в хармония за да не се разпадне. Той сплотява всичко. Активно държи тялото ни да не се разлети на съставните си части. В Христос, ние повярвалите, имаме живот. В Христос имаме Неговата възкресенска сила. В Христос имаме смисъл и цел.   Но имаше време, когато апостол Павел беше сляп за всичко това. Той мразеше Христос. Гонеше последователите Му. Участваше в убиването и затварянето им. Беше враг на вярата и Бога. Заслужаваше смърт. Но в същото време той смяташе, че е съвършен пред Бога и върши волята Му. Перфектен в своите очи и тези на своите колеги фарисеи. И всичко това бе така, докато не се срещна, не се сблъска с Христос. И тогава Исус му размаза главата с един удар. Разпори го на длъж. Стри го на прах и хвърли прахта му в океана.   Всъщност, макар Павел да падна от присъствието на Христос и ослепителната Му светлина, той чу любящия глас на Исус: "Савле, Савле, защо ме гониш?" Когато чу този глас, Павел прогледна. Очите му се отвориха, макар физически да ослепя. И той видя кой Е Христос. И от този момент от гонител и озлобен преследвач, той се превърна в гонен. Гонен, защото не искаше да знае нищо друго освен Исус Христос, и то разпнат. Христос, който не мрази, но обича човека. Христос, който не мачка, но съживява. Христос, който не разболява, но изцелява.   Христос, който има достатъчно поводи да ни наругае, презре, изтезава, убие и отхвърли завинаги, вместо това понесе нашите беззакония и бунт срещу Себе Си. И всичко това от любов. Любов, която е незаслужена. Любов, която ние грешните сме презирали и отхвърляли години. Но въпреки това Той не е преставал да ни обича. Той, който можеше да ни разложи на съставните ни части, само с погледа си, е понасял нашите подигравки и обиди. И продължава да ни понася и търпи, дори сега, защото и след като сме Го познали, пак Го нараняваме с греховете и неуважението си към Него.   Този Христос, разпънат на кръст, виждаше и проповядваше Павел. За Него мислеше, за Него живееше, заради Него страдаше и беше хвърлян в затвори. Защото беше Го видял, срещнал и прегърнал....   Ако загубим Христос от погледа си, загубваме смисъла, целта на живота си. "Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него."   Ако изпуснем Христос от поглед, ще бъдем прелъстявани да си градим земно царство, на което дори да не искаме да си признаем, царете ще сме ние.   Затова, не изпускай Христос от погледа. Той е нашият фокус. Той е най-красивият! Той е Личността, за Която си струва да живеем и да умрем. Тогава можем да устоим. Можем да носим живот, а не смърт, да носим изцеление, приемане и прошка. Тогава можем да обичаме, а не да мразим. Тогава сме непобедими!   Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.