Неразбраното Рождество

или малко по-практични истини отвъд Рождествените ясли
Д-р Доний К. Донев

Какво празнува Църквата в изминалите студени декемврийски дни? Коя е причината в живота на българина, да се весели точно сега? От къде идват радостта и оживлението около празника, за който някои все още се осмеляват да твърдят, че е празник на Сина Божи?

Медиите побързаха да обявят, че средностатистичния българин ще похарчи около 20-50 лв. за подаръци. Ужасно нали? А докато купуваме подаръци за близките си, според статистиките от миналата година, милиард и половина по света ще посрещнат Рождество с бюджет по-малък от един щастски долар. На Бъдни Вечер тази година 410 християни някъде по света ще бъдат преследвани и убивани за вярата си в родения Спасител. В навечерието на празника, за който българската традиция повелява вита баница, 100 деца в Ангола ще умрат от глад. Точно в полунощ някъде по света пет деца ще се самоубият, а пет други ще станат жертва на домашно насилие, 9 ще бъдат застреляни, а 34 ще станат жертва на произшествия.

Кое е тогава вечното и непреминаващото, което ни събира около Рождество Христово? Дали дилемата да купим подаръци за децата или да платим сметката за парното, защото пари за двете не достигат? Дали заледените, кални и задръстени улици, по които все още вървим към Европа? Надали. По-скоро вярата в едно по-добро бъдеще. Вярата, без която не можем. Но на какво се основава тази „българска” вяра? На чия идентичност – че сме християнска държава? Такава сме май само в статистиките на НСИ, докато на практика народът тъне в атеизма на отминалото тоталитарно време.

Предполагам, че в една християнска държава отговорите за християнската идентичност трябва да бъдат търсени не в личното познание, не в религиозната преданамереност, не в политическата култура, не в растежа на икономиката, а в Писанията – Словото, което Бог изпраща на света, на обикновения човек. Но постмодернизмът, за който нито едно от българските вероизповедания не е адекватно подготвено, вече години наред формира разбирането и мирогледа на българина-юнак, на българката-майка и най-вече на българчето – дънки Ливайс – маратонки Найки – MP3-DVD-OGG-DivX-WiFi – и така нататък плеъйр. И пред неговите нравствени подходи, църквата, пазителка на българщината, се черви – като ученик не научил урока си и мълчаливо поглежда за помощ ту на изток, ту на запад. И всичко това, докато постмодернизмът с хъс заема своите стратегически избрани позиции. Хари Потър, Питър Пан, Шифърът на Леонардо, Евангелието от Юда. Християнската вяра е деконструирана до непознаваемост. Чудно е как още някой не е маркетирал въпроса: Христос родил ли се е наистина?

Но защо да говорим за секуларна и антихристиянска култура, когато същите постмодерни принципи се пренасят и върху разбирането на Библията. Нека вземем историята за раждането на Божия Син.

За разлика от мита, в който мнозинството българи вярват, нейното начало е много преди студените витлеемски ясли и непорочното зачеване на Мария. Нейното начало е основата на Missio Dei – мисията на Бог да спаси човечеството от греха. А това, според евангелист Йоан е „в началото” – преди всичко друго. В християнска България обаче началото не е много ясно, след като почти 20 години демокрация не успяха да изяснят какво ще се преподава в образователната система – креационизъм или еволюция? Не е ли тогава жалко, че си харчим пари за картички и подаръци, а не инвестираме в това, бъдещото българско поколение да знае истината за своята вяра?

Рождествената история продължава с гостилницата във Витлеем, вероятно приземен етаж или дори пещера. Там, в оборските ясли, се ражда Спасителят на човечеството, истинската жертва за грях. Един по-съвременен прочит на тескта предполага, че поради липса на друго място Христос се е родил в гаража на един претъпкан хотел. А ако Христос трябваше да се роди днес, в България, пак ли би се родил в гараж поради липса на друго място за Него?

Библейската история говори и за убиването на младенците. Страхувайки се, че родилият се Исус е обещаният Месия на Израел, цар Ирод заповядва убиването на всички новородени мъжки деца във Витлеем. Нужно ли е да се припомня, колко са празниците през последните години в България, зачернени от нечия ненужна детска смърт? И до кога българските църкви ще си позволяват греховния лукс да мълчат неловко, вместо да призоват България на всенародно покаяние, за да може едно бъдещо българско поколение да продължи да живее и да има благословен живот?

Мъдрите, четящи тези редове, знаят за какво става дума. Знаеха го и мъдреците – от Библейската история. Изчислили времето на Рождество, те потърсиха и намериха родения Спасител. Две хиляди години по-късно този, който е мъдър, продължава да търси Спасителя – за да има живот.

Библейския цар Ирод не разбра истината за Рождество. Той смятяше, че мъдреците идват заради него и прие, празникът е в негова чест. Точно както мнозина не разбират истината за Рождество, мислейки го празник в тяхна чест, на който трябва да получават подаръци. Истината за Рождество не са елхите, подаръците, веселието, а фактът, че Божият Син е изпратен на света до сърцето на обикновения човек. Истината за Рождество е, че Бог се открива на онези, които го търсят – на онези, които имат нужда от истинска, практикувана вяра, за да могат да продължат да живеят. Това е факт, който социални системи и исторически парадигми не могат да променят. И това е Рождествената истина – празник за това, как Бог дава Сина Си за нас.

Този текст бе написан в края на 2006 г. за публицистичното издание Още-инфо в контекста на реалната болка, че за да устои на хаоса в постмодернизма на Европа, българинът се нуждае от реална, лично изпитана, жива, практикувана вяра в Бог. Нейното усвояване би било възможно, единствено ако всички български църкви обеденият усилия за опазването й. Иначе „рождество” в България би останало завинаги неразбрано понятие. Три години по-късно, тези думи са болезнена реалност.