Невъзможното възможно
Лазаровден е. Денят, в който Исус показа на света, че “изходен път” има. Чудодейното действие, което днес би се превърнало в медиен взрив за едни и в тема на злословене за други, преди хиляди години е смирило хората, които са станали пре…
Лазаровден е. Денят, в който Исус показа на света, че “изходен път” има. Чудодейното действие, което днес би се превърнало в медиен взрив за едни и в тема на злословене за други, преди хиляди години е смирило хората, които са станали преки свидетели на възкресяването на Лазар. Връщайки го отново след смъртта, Исус ни показа невъзможната за осмисляне Възможност.
Старозаветните хора са били изпълнени с истинска вяра, която доста е ограничавала оспорването на чудесата. Днес за нас е трудно да приемаме без съмнение подобни твърдения, поне докато реални случки не стигнат до нас и тогава оставаме “запленени”. Днес повече от всякога е нужно вярата ни да бъде възкресена. И ако за един обикновен човек е невъзможно да ни помогне в случването на това чудо, за Исус това е повече от възможна реалност, това е цел.
Всеки, който се е доближил до Него, който по някакъв начин е успял да види, усети и осъзнае величествената Му сила, се предава в плен на тази мощна вяра и е готов на доверие.
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога.” ( Ефесяни 2:8)
Срещата приживе с Господ дава на душата ни онова възкресение, което е неизмеримо с всичките сеанси на “коучове” и учители. Когато Бог стигне до душата на човек и освети съзнанието му, това “новорождение” става разграничителна линия в живота на човека. Всичко се дели на - “преди Господ” и “след Него”. От този момент нататък отговорността към Този, Който ни е новородил, изисква нашето ново отношение към всичко случващо се в живота ни. Увереността, с която се зареждаме, е непресъхваща, ако познаваме “метода” на общуване с Него и все по-малко се страхуваме от провал в дните си на изпитания.
Немощта, която изпитваме в плътта си е нищожна, когато духът ни е възкресен от Бога. Невъзможното за плътта е възможно за Духа!
„И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша;“
1 Йоаново 5:14
Лазаровден е. Следват дните, които са “страстни” и завършват с най-великото събитие за света - Възкресението Христово. Милостта от жертвата, която възкресява всеки от нас за нов и пълноценен живот.
Започвайки подготовката за празненствата си, нека опитаме да прочистим първо умовете си от светската тъмнина и да направим процеп през, който да позволим преминаването на Светлината.
Невъзможното е възможно, когато познаваме силата на вярата, без да търсим видимото доказателство - то е тук, ние самите сме това “доказателство”.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.“ - Евреи 11:1
Бог е верен!