Нова заповед за нови времена

Велики понеделник е.    Днес е ден, в който можем отново да се замислим за пътя и жертвата на Онзи, Който дойде, за да даде Себе Си в жертва за всички нас. Исус беше тук, за да ни предостави истината и да обнови законите, които следваме. Той не отмахна писаното от старозаветните, а само го усъвършенства, за да отговори на Новите времена, които предстояха.    “Нова заповед ви давам …”    Подредбата на света, като че ли се е превърнала в лична мисия на много хора. И по точно не самата подредба, а “идеологията” за нейното осъществяване, като самите действия по тези фактически промени са оставени на … някой друг.   Всеки от нас си има собствена идеология за живота и негото правилно протичане. Въпреки това, всеки е склонен да критикува нещата около себе си. Защо? Ако, всъщност искаме нещо да се случва по определен начин, най-простото нещо е да го правим така, както ни харесва, като разбира се си носи отговорността за това.   Всеки може да подреди личния си свят по начина, по който би искал да го живее. Същественото тук е, че ще му се наложи да действа за действителната реализация на мечтите си.    Една част от хората загърбват всичко и минават през живота, като че ли нищо от заобикалящото ги във физическия свят няма значение и е важно само да се вземе максимума от момента. Често те неглижират усещанията на другите около тях, смятайки, че също трябва да приемат света и живота през техните принципи. Друга част от хората са толкова самовглъбени във формата за съвършенство, че пропускат да живеят същината на живота, прекарвайки дните, месеците и годините си в изграждането на идеал, който не съществува, което ги прави вечно неудовлетворени.    Къде е балансът и как човек би могъл да преживее в удовлетворение дните си е въпрос, с който са живели още хората в стария свят. Търсейки съвършеният отговор и днес хората опитват да го получат през разнообразни преживявания.    Многото учения днес, дават насоки, които обикновено действат краткосрочно и човек сам се убеждава, че трябва да премине на друга вълна, за да се удовлетвори или се отказва и оставя живота да минава покрай него, а той самия остава мърморещ и неразбран.  Отговорът е много ясен и не се нуждае от философстване и идеализиране. Оставен ни е, като ясно послание и е изместил по ред всички писани и неписани закони.    „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“  Йоан‬ ‭13:34-35‬ ‭   Исус изживява малкото земни години (според нашите разбирания) в абсолютна пълноценност и ни дава яснота за същността на нашето присъствие и смисъла на всеки изживян ден тук.    За да осъзнаем цялостта на Неговия закон и да Го допуснем в живота си, имаме нужда от пречистване на душата си от светската суматоха и надмощие над собственото си его. По презумция егото ни мрази да получава “заповеди”, което прави изпълнението на задачата по-трудоемко, отколкото можем да си представим на теория.    Любовта ни към Бог е единствената сила, която би ни “заставила да изпълняваме” любовта към хората в пълно съгласие с личните ни разбирания за живота, независимо от тежестта на обстоятелствата.    За да Го обичаме е нужно да Го познаваме. Познавайки Бога, ние познаваме и усещаме Неговата любов персонално към себе си и получаваме готовност, (макар и често трудно) да осъществяваме любовта в действия към другите около себе си. По този начин доказваме съвършенството на Неговите две заповеди, оставени ни в наследство за учение, насърчение и упътване в духовните ни търсения тук.    „Учителю, коя е голямата заповед в закона?  А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед.  А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.“ ‭‭Матей‬ ‭22:36-40‬ ‭   Благословен да е Велики понеделник!