Обичай живота

Колко е хубаво, когато нищо не ни боли. Особено сърцето... Болката физическа или душевна наистина променя човека, за добро или зло. Но никога не се подигравайте на никого, не омаловажавайте никого, не го правете и в най-далечния ъгъл на сърцето си. Човешкият живот е твърде тъжен и сериозен, за да му се подигравате. Когато не променяме своята същност заради другите, запазвайки себе си, всичко, свързано с душевността ни и се радваме на малките неща, носещи радост, те всъщност са онова усещане за живота, което ни напътства, което е значимо. И КОГАТО РАЗБЕРЕМ, ЧЕ НИЕ СМЕ ВЪВ ВСИЧКО И ВСИЧКО Е В НАС, че щастието е само това, което имаш в собственото си сърце, защото то не е извън, а вътре в теб, ще се радваме на това осъзнаване, защото сме открили светлите страни на живота.    Да не губим себе си, да бъдем СВЕТЛИНАТА в очите на хората, които ни обичат, ЗАЩОТО СМЕ ЦЕННИ ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕМ ДА ОБИЧАМЕ! А как да живеем е наш избор. Ако искаме живот, изпълнен с разум и мъдрост, със съпричастност и справедливост, с ИСТИНАТА, от която понякога боли, тогава го живеем със собственото си мнение и със собствените си очи. И всеки плаща цената за нещо. Понякога избираме, понякога не избираме.    Нека тези, които искат да ни съпътстват в живота, да дойдат с нас! Само животът дава отговор на въпросите, които си задаваме, ПРЕСЯВАЙКИ ЛЪЖАТА ОТ ИСТИНАТА, учи ни на мъдрост, на опит и с кого да общувамe. Нека никога да не забравяме що е това човечност, съпричастност и чие рамо ни е било опора, когато сме се сривали, чия обич и преданост ни е въздигнала за живот, защото просто е ЧОВЕК, ДАДЕН НИ ОТ БОГА!    ЖИВОТЪТ Е СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕКА И СВЕТЛИНАТА ХРИСТОС ОСВЕТЯВА ВСЕКИ, КОЙТО ИДВА НА СВЕТА! Светлината винаги свети в тъмнината, затова е и стремежът на добрите хора да запазят светлината в душата си и това е интуитивен инстинкт за самосъхранение, защото ние сме във всичко и всичко е в нас! „За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация“. И ако този живот ни даде възможността да общуваме с добронамерени хора, които носят истинската светлина в себе си, нека поне ги уважаваме, защото в душите им намираме мъдростта и справедливостта, силата на духа, вярата и вдъхновението, чрез тях ще преоткрием ИСТИНАТА, изобщо те са хора щедри, раздаващи своята топла прегръдка, сякаш влизаш в ОБИТЕЛ, създаващи откриватели, които търсят и намират своя нов път на живота.   ДОБРОТО винаги ни дарява щастие, а ЛОШОТО трябва да допуснем да ни направи мъдри. И ако искаме да разберем МЪДРОСТТА НА БОЛКАТА, ОСОБЕНО ТАЗИ НА ДУШАТА, когато не сме в състояние да променим лошото, което сме преживели, то трябва да приемаме нещата такива, каквито са, за да достигнем ОСЪЗНАВАНЕТО чрез уроците на живота. Защото животът не е безкраен, а само миг от вечността . „И нищо няма да си вземем и нищичко не притежаваме. Освен назаем, малко време и радостта, която даваме.“    Ние сме толкова временни и всеки миг, в който забравяме това, пропускаме доброто и обичта, пропускаме живота си. Затова нека всеки наш дъх се превърне в молитва, за да усетим онази ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ, ЧРЕЗ КОЯТО ЩЕ УСТОЯВАМЕ НА ВЕТРОВЕТЕ И НА ВСИЧКО, КОЕТО НИ ЗАСТИГА КАТО БОР, ВКОРЕНИЛ СЕ В СКАЛИТЕ.    Ако искаме да вървим по осветената от светлината за нас пътека и НЕ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ, А ДА ЖИВЕЕМ в нашето време, дадено ни от БОГА, с нашите чувства и емоции, с нашите спомени и болки, нека ДА БЪДЕМ СМИРЕНИ ПРЕД ВЕЛИЧИЕТО НА ТОЗИ НАШ ЖИВОТ, ДАРЕН НИ ОТ БОГА!!!    ОБИЧАЙ ДА ОБИЧАШ ЖИВОТА!    Автор на илюстрацията: Анета Николаева Топалова