Опасно хваление

„Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.” (Псалм 51:15)   Когато моли Господ да отвори устните му, Давид показва колко трудно е да благодари на Бога. Това е нещо, което Бог изисква от нас (Псалм 50:14). Да говорим за Господа и да Му благодарим публично, изисква огромно количество смелост и сила, понеже дяволът постоянно се опитва да ни попречи да правим това.   Ако бяхме в състояние да видим всичките дяволски капани, щяхме да разберем защо Давид се моли за силата на Духа и иска от Самия Господ да отвори устните му. Той иска да свидетелства пред дявола, пред световните царе, принцове и на всеки един човек, за силата на неговия Господ.   Много са нещата, които могат да затворят устните ни: страхът от опасност, надеждата да спечелим нещо или дори приятелски съвет. Дяволът използва тези неща, за да ни попречи да принасяме благодарност на Бога, както често се е случвало в живота ми. Въпреки това във важни моменти, когато Божията чест е била заплашвана, Бог е заставал до мен и е отварял устата ми независимо от пречките.   Духът ни кара – точно както казва апостол Петър: „Не можем да не говорим за това, което сме видели и чули” (Деяния 4:20). Духът се моли на Бога за нас с много стенания (Римл. 8:26). Тогава Господ отваря устните ни и прогласява Своята хвала.   Винаги когато Писанието говори за публично хваление на Бога, то говори за нещо много опасно. Причината е, че хвалението на Бога не е нищо друго освен противене на дявола, света, собствената ни грешна природа и всичко зло. Понеже как е възможно да хвалиш Бога, без преди това да заявиш, че светът е виновен  и осъден? Всички, които осъждат света, може да бъдат мразени и се поставят в твърде опасно положение.    Ако хвалим Бога, се превръщаме в мишена за атаките на лукавия.   Превод: Радостин Марчев Източник: Faith Alone