Още веднъж за папирусите „Честър Бейти“
Още веднъж за папирусите „Честър Бейти“
Д-р теол. Доний К. Донев
В края на 2006 г., след представяне на едно историческо изследване относно преводите на българската Библия на конференцията на Евангелското богословско дружество във Вашингтон, получихме покана да разгледаме на живо в Смитсонския център най-стария запазен до днес ръкопис на цялата Библия – Синайския кодекс (Codex Sinaiticus). Той бе изложен в колекция на ранни ръкописи, между които Вашингтонският кодекс (Codex Washingtonianus) и няколко (предимно старозаветни) ръкописа от колекцията „Честър Бейти“. Впоследствие, през 2007–2008 г., Лайпцигският университет подготви и представи в интернет дигитално копие на Codex Sinaiticus (http://www.codex-sinaiticus.net).
Наскоро имахме уникалната възможност да разгледаме останалата част от колекцията „Честър Бейти” и по-специално новозаветните папируси P45, P46 и P47, които след папирус P52 (150 г.), съдържащ части от Евангелието според Йоан, са най-старите (на около 1800 г.) преписи на Новия завет, достигнали до наши дни (възможно изключение е само връстникът им P66, отново от Евангелието според Йоан, който датира около 200 г.). Новозаветните папируси „Честър Бейти“ са около век по-стари от Ватиканския и от Синайския кодекс и около два века по стари от Александрийския кодекс. Значението им за историята на библейския текст е феноменално.
На 19 ноември 1931 г. директорът на Британския музей – сър Фредерик Кеньон, съобщава в The Times за откриването на новозаветни папируси, равни по значимост на Синайския кодекс. Безценните ръкописи са намерени в глинени съдове в Египет, в коптското гробище на Афродитополис, близо до източния бряг на Нил, северно от Мемфис. Една малка част е продадена на Мичиганския университет, други 15 страници попадат у независим търговец на антики, а по-голямата част са закупени от сър Алфред Честър Бейти – американски колекционер на ориенталски текстове, живеещ в Англия.
Библиотеката „Честър Бейти“, където се пазят папирусите, се намира непосредствено зад Дъблинската крепост, разположена срещу сградата на градската управа и на около миля от небезизвестните Тринити колеж и Темпъл бар. В непосредствена близост са катедралите на св. Патрик и Катедралната църква на св. Троица (наричана още Христова църква).
Колекцията съдържа общо 12 различни ръкописа, от които 8 са част от гръцкия Стар завет, 3 съдържат части от Новия завет, а останалите – част от апокрифната книга на Енох и Христова хомилия (проповед). Четири специално подбрани фрагмента от новозаветните папируси – обект на нашето изследване, са изложени в специална пирамидална експозиция на втория етаж на библиотеката. Три от тях съдържат преписи от Новия завет, както следва:
– Р45 (200–250 г.) – Евангелията и Деяния на апостолите. От оригиналните 222 страници са запазени само 2 листа от Матей, 6 от Марк, 7 от Лука, 2 от Йоан и 13 от Деяния на апостолите. Текстът е бил често преписван и многократно редактиран от александрийски оригинал.
– Р46 (200–250 г.) – Посланията на апостол Павел (вкл. посланието до евреите). Запазени са 86 от първоначалните 104 листа. Честър Бейти плаща за около 10 листа от този папирус, а 30 листа са изкупени от Мичиганския университет. Текстът, който е най-близък до Codex Vaticanus, е разнообразен, като в някои от фрагментите е датиран от 85 г., а в други е по-късен дори от някои от византийските текстове.
– Р47 (200–250 г.) – Открoвение 9:10–17:2. Запазени са 10 от първоначалните 32 листа. Текстът се счита за самоволен и не толкова ценен, колкото Александрийските ръкописи A (Codex Alexandrinus) и C (Codex Ephraemi Rescriptus), но определено следва александрийския тип.
От изключително значение за изследването на ръкописите „Честър Бейти“ е, че са оформени като кодекс (книга със страници), а не като свитък, което е по-характерно за преписите, правени на папирус. Разгледани отблизо, фрагментите дават една нова визуална перспектива. Първото впечатление идва от изключително малкия им, почти миниатюрен размер (не по-голям от екрана на новия HTC Touch). Потъмнелите до бледа охра страници са изпълнени с перфектно подреден текст в миниатюрен шрифт, изписан с вече избледняло до кафяво оригинално черно мастило. Буквите са предунцилни и не могат да бъдат класифицирани нито като блокови, нито като ръкописни. Подредбата на текста е в равни редове, без препинателни знаци или разделения и в почти перфектна матрица, подравнена от двете страни. В 2-хилядната им история времето многократно се е докосвало до папирусните листове и те са силно обгорени не само по краищата, а и в самия център, по ръбовете на прегъване.
Важността на папирусите „Честър Бейти“ идва не само от ранната им датировка, но и от това, че трите новозаветни ръкописа представят целия Нов завет, с изключение на пасторските послания. Това дава нова обширна перспектива за състоянието на новозаветния текст, неговото преписване и разпространение в една твърде ранна епоха на Християнската църква, много преди появата на двата значими унциални текста на Ватиканския и на Синайския кодекс. А това само по себе си е едно революционно откритие.
