OSVETEN.com: Нова страница за СВЯТОСТ
Една съкровена мечта днес става реалност. От няколко години нашият екип визира уеб страница, посветена единствено на доктрината на святостта. Онази, библейската, святост, която, въпреки че често е наричана „единадесетата” Божия заповед, много по-често остава „забравената” заповед. Святостта – за която много често говорим – и която толкова по-често ни липсва. Това е горчивата истина за България, в която движението на светостта може да бъде характеризирано като „историческа неприсъственост”.
Когато първите богословски заченки на съвременното движение на святостта започват в трудовете на Джон Уесли, България е покрита от тъмната действителност на турското робство. Конгрешанските и методистките мисионери, работещи по българските земи, са заети преди всичко с изпълнението на изключително нужната просвета на българския народ. Белези на уеслианското движение на святостта в средите им са единствено пуританските принципи на вяра и живот, които приемат и новосъздадените български протестантски църковни общности като свое духовно наследство.
Въпреки това, в края на XIX в. в България липсва самостойно движение за библейска святост, във формата, в която е познато в Западна Европа и Северна Америка. Такова не се забелязва и в началото на ХХ в., когато българските евангелски църкви са разтърсени от няколко последователни вълни на либерално богословие. Заети с овладяването на настъпващата богословска криза, българските евангелски деноминации от началото ХХ в. мълчат по отношение на святостта.
За движение за библейска святост започва да се говори едва при навлизането на петдесятното учение през 1920 г. Но дори и в неговите среди доминиращото богословие (на петдесятните Асамблеи на Бога) не зачита освещението като отделно второ дело на благодатта, а го интегрира в делото на спасение и духовното кръщение. Ето защо, много скоро след навлизането на Петдесятното богословие в България, святостта приема силно прагматичен оттенък, граничещ с легализъм. Практиката на „обреди на святост” стават правилата за носене на забрадки при жените и на бради и мустаци при мъжете, забраната за ползване на музикални инструменти и пляскане.
В този контекст от основно църковно-историческо и богословско значение е фактът, че въпреки своята „историческа неприсъственост”, не някоя друга практика, а именно практикуването на святост в различните й форми се оказва вероятната причина за богословските напрежения между първите петдесятни мисионери Заплишни и Воронаев, между петдесятни и непетдесятни вярващи, между създаденият през 1928 г. Петдесятен съюз и Свободните братски църкви, между Българска и Обединени Божии църкви. Може д асе каже, че именно различия между богословските и практически разбирания на доктрината на светостта, обособяват повечето деноминациони разделения в българското евангелско движение.
Различията между богословските и практическите разбирания за доктрината на святостта обособяват всъщност повечето деноминациони разделения в българското протестантско движение. Ето защо, духовното единство между българските евангелски вярващи може да бъде възстановено, едва когато са възстановени доктрината и практиката на изконното библейско учение за святостта. На този казус посвещаваме настоящата страница.
