Отчаяние и надежда

Библейската наука за анализиране на думите, наречена екзегетика, е много интересна, защото често ни отвежда от една идея към друга, а библейските понятия често са тясно свързани помежду си, защото не са казани просто така, а изискват да се вгледаме в тях и да разберем какво е значението им за нас тук и сега.   Така например, знаете ли, че на испански думата „espero“ означава „изчакайте“, а  „esperanza“ означава  „надежда“.   Тоест, ако се вгледаме в корена на думата „надежда“, там се крие идеята за „изчакването“.   Живеем във времена на твърде много депресирани хора, които бързо и лесно се отчайват.   Защо идва депресията? Защото губим надежда, че ще ни се случи нещо по-добро.   Защо губим надежда? Защото не умеем да изчакваме.   Искаме всичко тук и сега...   Не знаем тайната на доверието.  Какво представлява До-верието.   Вярваш на Някого и това ти дава търпение да го изчакаш да прояви и да разгърне добрината си. А доверието е следствие на любовта.   Пред очите ти става нещо неприятно, чуваш, че този, когото обичаш е направил нещо лошо, но сърцето ти не позволява да го квалифицираш като лош и злонамерен.  Чакаш, знаеш, вярваш в него, надяваш се, че после ще разбереш защо го е направил, че ще се оправят и подредят в крайна сметка нещата.   И, ако устоиш докрай в любовта и доверието, ще дочакаш сбъдване на надеждата си,    „а надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден." (Римляни 5:5)