Отмъщението забранено!

Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ". Римляни 12:9   Наред с всички злини за душата, които съдържа в себе си отмъщението, в този пасаж апостол Павел използва един много интересен аргумент за забрана за отмъщение. И това е твърдението, че отмъщението принадлежи на Бога. Апостол Павел цитира Второзаконие 32:35,  като придава напълно нов смисъл на думите.   В песента на Мойсей от Второзаконие конкретният пасаж е в контекста на предателството на заветния народ спрямо Бога и замяната му с идолопоклонство и боговете на народите. Така оригиналният смисъл на пасажа е, че Бог въздава за предателството спрямо Себе Си, но апостол Павел използва древния текст, за да развие идеята, че изобщо правото на въздаване принадлежи единствено на Бога.   И тук сякаш сме провокирани да се замислим за проблема с триумфализма, който върви заедно с отмъщението. Най-после светът е подреден, най-после всичко е така, както трябва да бъде!  Душата на отмъстения триумфира и изпитва наслада от възстановената справедливост, хармония и ред. Изглежда апостол Павел ни казва - не, това е ужасна претенция, измамен стремеж и лъжливо упование.   Вашият евентуален триумф не възстановява никаква справедливот и хармония, а е ужасен затвор, който изграждате за душите си. Ние не сме способни да понесем триумфа на победители, тържествуващи над враговете си и въздали окончателно на злото в живота си. Това е подвеждаща илюзия, блян, който лесно замъглява разсъдъка, идол, който могъщо привлича нашите копнеж и мечти.   Не ни е дадено да триумфираме като отмъстители, като мъздовъздаватели, това принадлежи само на Бога. И апостол Павел говори с думите на древната песен, в която Бог триумфира над идолите, с които е бил заменен - "Защото е писано - на Мен принадлежи отмъщението".   Така копнежът за триумф, за крайна справедливост спрямо злото, в които ние сме героите и субектите на отмъщението, са разобличени като илюзорни и като форма на идолопоклонство. Колко изтрезняващо на фона на личните претенции, на които нараненият човек може да подчини живота си. Колко предупреждаващо на фона на общественото желание за възмездие, което настоява да бъде удовлетворено.   Само ако знаехме, че отговорът на тези претенции и желания биха създали нов жесток идол. Защото в налагането на крайна справедливост стои идеята за свършек на историята, на последна инстанция, на установяването на вечна правда.  Неща, на които истински способен е единствено Бог.