Отново за Codex Sinaiticus

Доний К. Донев

Codex Sinaiticus e единственият унциален ръкпис, съдържащ целия Нов завет с голяма част от LXX. От 1933 г., когато е продаден от бившия СССР, кодексът се пази в Британската библиотека. Codex Sinaiticus е изложен в Смитсонския център във Вашингтон заедно с колекция ранни ръкописи между които няколко (предимно старозаветни) ръкописа от колекцията Честър-Бейти.

Имах възможността лично да посетя изложбата и да се уверя със собствените си очи в това, което многократно съм чел. Codex Sinaiticus е в перфектно състояние, като се има предвид възрастта му. Теорията, че е намерен сред куп изхвърлени книжа, определени за изгаряне, не може отговаря на истината. Пергаментът на страниците е с чист светложълт цвят, а буквите са изписани с кафяво черно мастило, запазени изключително добре. По текста не личат поправки или дописвания, често срещани при други ръкописи, което свидетелства за увереността на пишещия в предаването на автентичен текст.

Това потвърждава твърдението, че ръкописът е бил пазен от настойника на манастира сред личните му книжа в килията му, за да бъде съхранен. Около 530 г. император Юстиниан намира Codex Sinaiticus и го предава на манастира „Св. Екатерина” в Синай. Там ръкописът е запазен до 1844 г., когато е открит от Константин фон Тишендорф. Сериозен учен като фон Тишендорф не би закупил ръкопис, който е определен за изгаряне и да го възстанови в оригиналната му форма.

Codex Sinaiticus продължава да бъде втората най-стара запазена до днес Библия и един от най-авторитетните ръкописи. А да държиш в ръцете си Библия, от която са чели епископи и императори, може да се сравни единствено със чудо.