Отпаднали в Духа

Силният сблъсък между чувства, страсти и вяра ни води до една вътрешна необяснима отпадналост. Духът ни изпитва нужда да е благочестив и да се надява, но на него се противопоставят земните ни страсти, скърби и най-вече страхове. Това невидимо и тежко за нас противоборство ни изправя на ръба на нашите най-дълбоки емоционални кризи.   Има периоди в живота ни, когато Бог ни дава възможност да оценим милостта Му, като ни лишава от благодатта Си за известно време. Живата душа не може да намери покой никъде без Бога!   Единствено чрез Божия Дух можем да изпитаме пълен синхрон, баланс и спокойствие, докато сме тук сред целият този житейски хаос.   Разклащането на вярата и загубата на надежда, буквално разсипват човешката душа и я изправят на ръба на дълбоката тъмна бездна, от която изход няма и само Бог е в състояние да ни извади от собствените ни ужаси.   Понякога мъката ни има основание, но ние трябва да внимаваме да не преминем определени граници, защото това може да затисне духа ни, който има истинска нужда да общува с Богa и така да подхранва сърцето ни. Само истински здравата вяра, може безусловно да се противопостави на обезсърчаването и отчаянието на духа!   Затова когато се борим с нашето униние, трябва и истински да уповаваме на Бог! Когато душата търси опорната тачка единственно в себе си тя потъва все по-надълбоко и за да успее да изплува, трябва да хване спасителния пояс в силата на Божието обещание (ПСАЛОМ 42:5)   Бог ни дава Своята благосклонност и подкрепата Си, които поддържат нашето удовлетворение. Затова, където и да отидем ние трябва да носим вярата със себе си и да я подхранваме ежедневно.   Истинската ни вяра в Бога поддържа духа ни в моменти на изпитания и премеждия. Не е нужно да се поддаваме на вредни мисли, когато изпитваме затруднения по пътя, защото е съвсем естественно да минаваме през различни премеждия. Нуждаем се от вярата и разбирането, че Бог винаги знае какво прави и когато се изпълни времето ние ще разберем Неговата цел.    Това, от което най-много сме застрашени в моменти на скръб, е да се изгубим и в тази тъмнина да се поддадем на нечестиви страсти, които биха погубили душата  ни напълно. Точно тук вярата ни трябва да бъде силна и да стане победител, за да ни отведе до заслужената награда.   Благословени сме да получаваме подкрепа винаги, когато помолим за нея. Отпускайки контрола и освобождавайки се от силата на егото и подклажданите от него страхове, духът ни излиза на свобода и с устрем ни извежда към Светлината.