Отровата на социалните медии и църквите
"В моята общност има група бивши членове на Църквата – споделя един пастир – това ми причинява голяма болка. Те редовно публикуват отрицателни и двусмислени коментари във Фейсбук. Критикуват моята църква, семейството ми и мен самия….
"В моята общност има група бивши членове на Църквата – споделя един пастир – това ми причинява голяма болка. Те редовно публикуват отрицателни и двусмислени коментари във Фейсбук. Критикуват моята църква, семейството ми и мен самия. На два пъти реагирах, но стана по-зле."
Тази история е една от многото, които чуваме в църковните среди. Пастирите от преди двадесет години трябваше да се справят със случайната анонимна поща, но днес отрицателните публикации в социалните медии са ежедневие. Макар че има много възможности за тези критици в социалните медии, фейсбук е обичайният избор за повечето от тях.
Това токсично поведение наранява църквите и техните пастири. Ето само шест от начините, чрез които медиите тровят църквите и служителите:
1. Критичните публикации и коментари обезкуражават църковните служители. Критиките обикновено целят да ужилят и наскърбят. Критиките, споделени в някой публичен форум, жилят още повече.
2. Това е небиблейски начин за справяне с конфликта. Тези предполагаеми християни не следват библейския принцип да обсъдят своте различия с пастира насаме. В Матей 18 глава ни е даден пример за библейски принцип, който не трябва да бъде нарушен. Също така прочетете Ефесяни 4: 29 за допълнителни насоки как християнинът трябва да общува.
3. Тези публикации обезкуражават църквата. Членовете на Църквата четат тези атаки срещу църковните служители. Мнозина се обезкуражават и разочароват от подобни писания. Тези, които атакуват пастири в социалните медии, директно атакуват църквата, Невястата на Христос.
4. Социалните медии не позволяват отговор. Дори пастирите да реагират, много хора не четат коментарите. И едва ли някога има отговор, който не генерира друга атака. Няма начин пастирите да иразят своята перспектива по справедлив и благочестив начин.
5. Накърнено е свидетелството на християните и църквата. Светът ни наблюдава как реагираме като християни в социалните медии. За съжаление, това, което светът вижда, често руши нашето свидетелство. Съвсем наскоро ходих да се подстрижа, когато стилистът донякъде рязко коментира: "Вие, християните сте злобни и ужасни във Фейсбук". Не можех да споря.
6. Това е страхлив акт. Тези критици на пастирите нямат смелостта да говорят директно със съответния служител. Те предпочитат да останат зад кулисите. Трудно е да се отговори на такава отрова.
Това, което още повече притеснява пастирите, е, нежеланието на членовете на Църквата да ги защитят, когато са несправедливо нападнати. Може би най-доброто място за предлагане на подкрепа и защита на църковния водач, не е в социалните медии, а лично.
Още повече, пастирите често са дълбоко наранени, когато членовете на Църквата приемат, че нечия публикация срещу тях, е истина. Болезнено е да бъдеш атакуван от критик. Още по-болезнено е, когато членовете на Църквата приемат най-лошото.
Източник: Church Leaders