Отровата на завистта

Случвало ли ви се е да усещате завист, насочена към вас? Сякаш някаква страшна пелена ви покрива и става нагнетено цялото пространство където сте. А случвало ли ви се е - вие самите да завиждате за нещо?  Странно нещо е завистта …    Обяснението за нейната същност е ясно на всички хора, но никой не би искал да си признае тези усещания на моменти. Християнството ясно определя това чувство, като грях ( което може би не ни харесва) и дава насърчение на човека да се бори срещу него. В съвремието си ние някак сме привикнали със завистта и не искаме да говорим открито за нея - особено, когато трябва да я осъждаме и в себе си.    Изненадана съм, че вече дори рекламните послания насърчават хората към нея, когато ги агитират в някоя покупка. Сравнението с другия, е може би най-главният мотив да изпитваме тези усещания, но причината е дълбоко във всеки от нас и е добре да потърсим корена на това зло, за да можем да го изкореним от себе си.  Ако, погледнем древните учени, които са стигнали до нейното обследване, ще видим много ясни дефиниции, които категорично обрисуват тъмнината на завистта.  Аристотел кратко я дефинира като „мъката, причинена от благосъстоянието на други“.    По-важният въпрос е, защо изпитваме тази мъка ? Определението, което Имануел Кант дава за завистта, отговаря до голяма степен на нашите съвременни разбирания. Завистта е -  „нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите, по причина на стандарта за сравнение”.   Веднъж стигнали до светските стандарти ние веднага разбираме дълбочината на човешката си слабост. Можем да се опитваме да я прикриваме или да лицемерничим по темата, но това няма да промени теготата на това усещане за нас и за хората към които сме насочили тази отровна стрела. Днес, вече са измислени всякакви оправдания стъпили на психологически причини и подбуди, но това не оправдава чувството на завист и най-важното не ни помага да се излекуваме от тази тежка силно заразна болест.    Аз наистина мисля, че това си е истинска болест, защото тя разрушава нашия духовен мир и от там променя живота ни и дори да ни прави самотни. Словото ни дава многобройни съвети за предпазване, дава ни обясненията си за същността на този грях и много ясно ни описва какво би ни причинила тази зараза, когато я допуснем в сърцата си.    „защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо,“  казва апостол Яков‬ ‭3:16‬ ‭   Всеки сам може да размисли за себе си - защо, къде и дали иска да се пребори с това чувство, да го изкорени, така, че да не остане семенце от него за повторно покълване. Звучи трудно и е така, но добрата новина е, че в тази битка не сме сами и имаме сигурен помощник, Който е верен да ни укрепи към победа. Бог ни дава не само обещанията Си, той ни дава мотивите и целта, която да преследваме, за да можем да се укрепим в личните си битки със злото.    Апостол Петър съветва: „И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение”  (‭1 Петър‬ ‭2:1-2).‬ ‭‬‬   Познавайки човешката ни същност Бог знае, колко ни е трудно тук, затова и ни дава надеждата за времето, когато ще бъдем освободени от плътта си и ще имаме ново бъдеще.    Бог е верен! Той е оставил стандартите Си, който ние да следваме, за да не се объркаме в пътя и да имаме пълноценен здрав и благословен живот.    Ето и едно велико обещание: „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“  Еремия‬ ‭29:11‬