Патриарх, навикнал на раздели

Знаем как се чувства човек в чужбина - като в нови обувки, като в официални дрехи. Когато Аврам излезе от Ур Халдейски, това стана по волята на Тара - неговия баща (Битие 11:31).    Знаем как боледува цвете, когато се пресажда. После Бог заповяда на патриарха да излезе и от Харан, където живееше с баща си, жена си и племенника си. Допълнителна болка, навярно му е причинил фактът, че оставя баща си приживе, противно на разпространеното мнение, че първо е изпълнил синовния си дълг, погребвайки родителя си.    Нека си припомним, че Аврам, Нахор и Арам се раждат на Тара, когато е на 70г. (Битие 11:26), той умира на 205 г. Харан (32 ст.), а, Аврам си отива от там на 75г. (Битие 12:4) - тоест, бащата е на около 145 г., когато синът го напуска и живее още 60 години.   Освен напускането на родината, а после и на новото местоживеене, освен раздялата с бащата, на патриарха му се налага на два пъти да си причини от съображения за сигурност (трудно разбираеми за днешния манталитет и нрави) да загуби жена си - лъжейки, че му е роднина, но не и съпруга (историята с фараон и Авимелех в Битие 12 и 20 гл.).   Знаете как се обича дете на брат или сестра, особено ако той или тя са починали, както стана с Арам - бащата на Лот. Аврам обичаше племенника си - взе го, когато се преселваше втори път, при все че заради свада с говедарите после се раздели с него. Отиде на бой да го освободи от плен (Битие 14 гл.). Не прие от содомския цар нито плячка, нито дори конец, за да стане ясно, че води бой не заради царя, не заради користите, но само и единствено заради Лот.  Сигурно и за тази раздяла го е боляло.   После преспа, по идея на жена си (която искаше дете на всяка цена), с робинята ѝ Агар. Когато след 14 години Сара на свой ред забременя, тя пожела слугинята и детето ѝ да напуснат дома им, за да нямат претенции за наследство. Библията загатва, че тази поредна загуба не е била приета от Аврам с лека ръка, след като Бог го призовава да не се огорчава (Битие 21:12). И не е чудно - бил е интимен с тази жена. Мислел е (може би само в моменти на слабост) 13 години, че роденият от нея Исмаил ще е единственото му дете. Бил е привързан към него, заедно се обрязват - значим духовен акт. Налага се Бог да го утешава, един вид, обещавайки, че и него ще направи голям народ.   И ако това е малко, идва ред да се раздели в сърцето си и със сина на обещанието - Исак. Жертва,  която Бог не прие, но Авраам беше напълно готов да я принесе. Да вкусиш тъй дълго чаканото обещание и да изглежда, че се налага да го върнеш. Да умираш от жажда, да отпиеш най-накрая глътчица и да ти вземат чашата.   Да станеш баща късно, синът да стане на възраст за женитба – тъкмо време да се порадваш заедно с жена си на сватба, на снаха, на внуци и да загубиш другарката на живота си. Сара умира. Наследник и собственик на обещаната земя, където текат мед и мляко, но цял живот пришълец. Баща на множество народи, но чакащ почти цял живот наследник. Раздяла след раздяла   Нищо постоянно, освен самите раздели. Освен Този, Който беше с него през всичките му скитания и загуби.   Бог беше познал Аврам, затова го бе и избрал (Бит.18:19, където думата „познал” е в бележката под линия като синоним или пояснение на „избрал”). Господ бе наясно, че Аврам ще Му повярва и ще Му бъде верен, въпреки разделите, а може би, частично, и поради тях. Защото те му показаха, че всичко е временно и, че с всички в един момент се разделяме. Че остава само Вечният и нашата връзка с Него.   В живот, пълен с раздели и дълголелеяни обещания, благодарение на Божието присъствие, Аврам успя не само да направи вярата му да оцелее, но сполучи да стане пример и духовен родител на всеки, който вярва в Бог от все сърце.   Борим ли се във водовъртежа от житейски битки да запазим трошичката останала ни вяра, държим ли се с последни сили, като удавник за сламка, за Божиите обещания, отпуснали ли сме унило и примирено ръце, или, въпреки загубите и разделите, сме достойни синове и дъщери на патриарха?