Пътят на доверието

Бурните обстоятелства създават бури, такива, през които ние преминаваме изправени и такива, след които ние се променяме.  Всеки от нас се е разочаровал в някакъв момент от хора, от преподредба на обстоятелства и “случайности”, а някои дори и от … Бога.    Когато се разочароваме от хората (било то и много близки), ние разочароваме сами – себе си. Това, че някой не е реагирал, както ние сме си мислили, не е свършил нещо, както ние сме искали или изобщо всичко е объркал, означава едно-единствено нещо – всъщност ние предварително сме го натоварили с очаквания, на които той не е отговорил. Дори когато даваме определена задача на някого с нормалното очакване той да я свърши, ако нещо не се получи, е добре да се запитаме :   Дали правилно сме преценили неговите способности преди да му дадем задачата? Дали добре и разбираемо за него сме разяснили самата задача?   Не зная как е с вас, но при мен в 100 от 100 случаи различните “разочарования” са били плод на неизпълнението една от двете точки или и на двете.  Мисля си, кои сме ние, че да натоварваме другите с очакванията си? В същото време, ако към нас има определени очаквания, които не изпълняваме означава, че също разочароваме някой …   Когато застанем в смирение и си представим колко обикновени (за нас) ежедневни грешки самите ние правим, е добре да се замислим как ли би реагирал Бог, ако се разочарова от нас? Добрата новина е, че имаме твърдото уверение, оставено в наследство за Неговата безкрайна милост и щедрост, което казва: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост“ (Михей‬ ‭7:18).‬ ‭   И пак Словото ни дава истинска надежда, че Той ще ни извади на светло и ще ни научи: „Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира“ (Лука‬ ‭1:78-79‬). ‭   Бог, който ни показва ежедневната Си милост, ни учи да прощаваме, да търсим и искаме прошка, да не се разочароваме и да се доверяваме.  Всъщност, точно това търсим и искаме, когато възлагаме върху някого очакванията си – да му доверим определена задача. Може би, точно тук в посоката на доверието ние самите грешим.    Доверието, от което имаме реална нужда е това към Богa, към Този, Който в крайна сметка подрежда всички обстоятелствата. Ако ние се погрижим за човека, комуто възлагаме нещо – да е разбрал, да е реално готов за изпълнението на задачата, ние само можем да чакаме, да се надяваме, че Бог ще съдейства за обстоятелствата при изпълнението ѝ. Когато обаче, не сме изпълнили нашите “условия”, никакво очакване не би трябвало да имаме.     Друг тип разочарование е това от обстоятелствата. Често ние “окайваме” мястото или времето, в което ни се случва нещо разочароващо ни. Така е, защото не разбираме, а не разбираме, защото нямаме доверие, не се доверяване, защото нямаме вяра или тя е слаба.  Разбирането, че подредбата на различни случки и обстоятелства в живота ни не зависи пряко от нас, изисква твърда вяра. Когато достигнем момента на търсене и получим вярата си, имаме нужда да изработим истинско зряло и просветено доверие. Доверието, изковано върху силната вяра, че Господ е винаги в контрол и съдейства за всичко най-добро към нас, е това, което ще ни държи на повърхността на спокойствието и няма да ни носи разочарование и фалшиви очаквания.  „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни‬ ‭8:28).‬   Бог за разлика от нас – хората, добре ни познава и знае, че всяка, поставена ни от Него задача е по силите ни. Той не иска да поемаме излишни товари, които може да не са за нас, не иска да ходим на места, в които не ни е призовал и да поемаме отговорности, които не са по силите ни. Бог не очаква и не се разочарова, Той ни напътства и укрепва за всяко нещо според времето Си и по Неговия неизменен план. „А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.“ Марк‬ ‭9:23‬ ‭   Бог също така винаги ни подготвя за всяка последваща задача, за да имаме сили и ресурси (които Той осигурява), да я свършим по най-добрия начин. Бог знае, че ние можем да сме победители, защото изпрати Исус тук в наше време, в човешки образ и Той Сам издържа най-голямото изпитание – да победи смъртта. Чрез доверие и вяра в Него ние можем да бъдем също победители в своите битки до достигане на нашата предопределена дестинация.  „ … във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни‬ ‭8:37).‬ ‭