Пазете се от арогантност

„Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим. Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.” (Галатяни 5:26-26)   Когато хората ни хвалят, ние трябва да знаем, че не ние сме тези, които хвалят, а Христос, на Когото принадлежат цялата слава и чест. Фактът, че можем да поучаваме по един богоугоден начин или да живеем свято, не е дар от самите нас, а от Бога. По този начин не ние трябва да бъдем хвалени, а Бог в нас.   Ако признаем това няма да се отклоним от пътя. Няма да се възгордеем поради похвалите отправяни към нас. Понеже „какво имаш, което да не си получил” (1 Кор. 4:7). Вместо това ние ще дадем слава на Бога. Ние също така няма да оставим своя призив поради насилие, позор или гонение.   Бог прикрива нашата слава със срам чрез специалната Си благодат. Той я покрива с горчивата омраза на света, с гонение и богохулство. Освен това ние се срещаме с презрение и неблагодарност от собствените ни последователи – селяни, съграждани и благородници. Макар и скрита и вътрешна тяхната враждебност и преследване на благовестието са по-вредни от врага, който преследва явно.   Бог допуска това, за да не се възгордеем от даровете, които сме получили. Този воденичен камък трябва да виси на врата ни, за да не с заразим с болестта на себепрославата.   Със сигурност мнозина от последователите ни ни почитат поради нашата официална позиция на проповедници. Но на всеки един, който ни почита. има сто, които ни мразят, презират и преследват.   Богохулствата и гонението от противниците ни съчетани с презрение, неблагодарност и тайна омраза от собствените ни следовници ни доставят такава наслада, че ние бързо забравяме всичко свързано с личната ни слава. В резултат на това ние се радваме в Бога и стоим в пътя.   Превод: Радостин Марчев