Пет предизборни въпроса

Политическа организация ли е църквата? Трябва ли пасторите да се занимават с политика? Етично ли е пасторите да стават политици? Каква е политическата роля на евангелските църкви в България? Способни ли са политическите партии в които участват евангелски вярващи да стабилизират положението в България? Изпълнява ли се в България словото: „когато нечестивият началствува, людете въздишат.” Как може да се изпълни писаното: Когато праведните са на власт, людете се радват? На всички тези въпроси отговарят пастор Васил Петров и адвокат Виктор Костов.

Васил Петров е петдесятен проповедник, пастор на Българска Божия Църква в Габрово, дългогодишен член на Презвитерския съвет на Българска Божия Църква с ясна визия за ролята на църквата в новото време на България.

Виктор Костов е евангелски мисионер, главен редактор на интернет изданието Свобода за всеки и един от водещите протестантски адвокати занимаващ се с въпросите на религиозната свобода и правата на човека в България.

1. e.info: Различава ролята на евангелските църкви в България след приемането на страната в Европейския съюз?

Mисля, че Евангелските църкви в България, като общество, което трябва да стои в единство и да бъде Христовия пример за това тук на земята, до този момент не показва това, дори напротив тя не заема никаква фундаментална нито ръководна да не говорим историческа роля в страната ни до този момент.

Не. Би се различавала ако евангелските църкви имаха истинско мисионерско виждане. Познавам три църкви в България с такова и то не е напълно развито.

2. e.info: Половината от евангелските вярващи твърдят, че църквата не бива да се регистрира пред държавата. Как бихте коментирали това?

Дали искаш или не … Даже и по времето на комунизма когато Евангелските църкви бяха преследвани те бяха неофициално регистрирани. За да те знаят къде си и какво правиш значи си регистриран по някакъв начин. Не виждам нищо лошо в това църквата да бъде регистрирана в страната, стига тази регистрация да не е с манипулираща и контролираща цел а тя трябва да дава религиозна свобода на вероизповеданието.

За съжаление не мисля, че цитираната анкета дава пълна представа за настроенията сред евангелските християни. Ако цифрата автентично предава настроението църквата да не се регистрира пред държавата, в смисъл в който регистрацията се явява като разрешително за вяра и служение, тази тенденция е похвална – можем да очакваме съживление. Моите данни обаче са в обратната посока. Огромен процент вярващи считат че църквата трябва да се регистрира пред държавата и че тази регистрация прави църквата и дейността и „законни”. Това е плачевно – държавата се явява източник на вдъхновение и духовна опора за тези вярващи. Това е идолопоклонство наследено от времето на тоталитарната държава.

3. e.info: Редно ли е пастори да стават политици?

Мисля, че ще им трябва свръхестествена сила за да успеят да сложат две дини под една мишница. Моето мнение е че всеки трябва да следва призива си от Бог и да знае точно къде му е мястото. Винаги съм казвал: Когато си на правилното място, на правилното време и с правилните хора ти ще успееш защото само Бог може да нареди това в живота ти.

Няма нищо нередно в това някой да си смени кариерата. Но не виждам логиката в това някой да бъде едновременно и пастор и политик. И двете поприща са трудоемки начинания и изискват посвещение. Освен това има толкова политика в църквите, че всъщност много пастори ще се справят в политическото поприще без много усилия. (Това не е комплимент.) Политиката е място където трябва да можеш да лавираш и да задоволяваш народните и масови настроения. Пасторите успяват в повечето случаи. Тези, които са с по-пророческа позиция няма да успеят в политиката. Но пък може да успеят в Божието царство и проповядването на истината на Божието слово

4. e.info: Политическа организация ли е църквата?

Църквата определено не е политическа организация иначе щеше да се нарича и да действа като всички останали такива тя не е „партия”.

Политическата организация се създава за да участва в политическия процес и да вземе властта. Поне така е в демократичните системи. Църквата, в този смисъл не е политическа организация, защото тя не се интересува от завземане на светската власт. Великото поръчение на Христос към апостолите и Неговите последователи е да правят ученици от между всички народи, като ги кръщават и учат да спазват всички Христови заповеди – Матей 28:16-20. Именно за правенето на ученици на Христовите последователи се даде власт, която произлиза от Христос, а Неговата власт е „вяска власт – на небето и на земята.” Така че църквата не се бори за светската власт, въпреки че оперира в конкретни условия и даден конкретен политически строй. Светската власт е прекалено малка за Христовата църква. Земното царство е низше в сравнение с Божието царство, чийто прокламатор е искрено вярващият християнин. Но е факт, че духовната сила на църквата в даден народ влияе индиректно на политиката – с това, че е светлина и морален и духовен ориентир за тези, които имат страх от Бога. Християнинът обаче е и гражданин и има политически права и задължения. Тези задължения следват вътрешната убеденост и съвест на вярващия християнин, в която вярата има първо място.

5. e.info: Над 50% от евангелските вярващи не гласуваха на последните президентски избори, а 68% не гласуваха за български представител в Европейския парламент? Как си обяснявате тези факти и какви са очакванията ви за активността на евангелските вярващи в настоящите избори?

Все още си мисля че евангелските вярващи в България не са напълно наясно какво трябва да правят и е напълно оправдано. Погледнете нивото на църквата в България като цяло и единството на националните лидери в страната по този въпрос, да не кажа и по всички останали. Активност няма да има защото евангелското общество очаква от своите лидери да ги водят и това е на което ние учим хората. И докато ние самите нямаме единно становище по тези въпроси и ясен отговор какво правим като тяло Христово в България и между вярващите няма единство, смирение и не се изгради взаимно доверие скоро няма да имаме и добри процентни резултати в които и да било избори. С няколко думи, докато в евангелската църквата в национален мащаб има две или три мнения ще има и много малки борби, съревнования разделения и ниска избирателна активност. Насърчението ми е само в това че много хора които познавам искрено се молят за промяна на всичко това и някой ден ще я имаме.

Политическата активност е личен избор на всеки християнин и на всяко християнско общество (в смисъл на общност). Слаба политическа активност може би значи разочарование от възможността на политическия механизъм да реши проблемите на българското общество. Един глас в урната обаче е много по-слабо оръжие като въздействие върху обществото и неговото състояние отколкото една искрена и сърдечна молитва на праведен бивш грешник, какъвто е Христовият ученик. И разбира се последващата, след молитвата, позиция в ежедневието в покорство на Божия морал, независимо в коя област на живота се изявява християнина, е много важна.

Политическата позиция на Bibliata.com
Bibliata.com не е политическа организация. В нашият екип имa хора с разнообразна верска, етническа и политическа принадлежност. Но политическата неутралност съвсем не ни дава право да бъдем пасивни, когато беззаконието и неправдата се превръщат във формула за гарантиран успех и светски просперитет на едно нищожно малко съсловие на българското общество. Когато такава безпринципност се налага като стандарт в България, някой трябва да предложи алтернатива. Като социално движение, Църквата, е длъжна да заемем позиция срещу неправдата, беззаконието, криминалната реалност, политическите манипулации и явното безхаберие на управниците по отношение духовните нужди на Българската нация. Защото ако свободата наистина не е безплатна, то свободата на Християнина е платена с кръвта на Божия Син Исус Христос, и никой няма право да заробва Църквата, защото Тя принадлежи единствено и само на Бога. „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи“ (Галатяни 5:1).