По време на пандемия започва Българското петдесятно движение

д-р Доний К. Донев

Точно преди век светът е под пандемията на испанския грип-инфлуенца. Тя трае от януари 1918 г. до декември 1920г., а нейното начало бележи края на Първата световна война (1914-1918). Достига до Арктика и отдалечените острови на Тихия океан. Заразена е една трета от световното население. Умират между 50-100 милиона души.

Правителствените мерки са драстични като при всяка пандемия. Затворени са училища, театри, магазини и паркове. Събирания са ограничени до групи от 20 човека. Временно са затворени границите, а пътуването е спряно. Затворени са и църквите.

По време на третата вълна на пандемията през 1919г., баптисткият проповедник Иван Е. Воронаев приема кръщението със Св. Дух на редовно събрание в църквата Глад Тайдингс в Ню Йорк. Въпреки наложените ограничения и опасността от зараза, през 1919г. Воронаев основава “Руска християнска апостолска мисия в Ню Йорк,“ която след преминаване към Асамблеи на Бога, приема името Първа руска петдесятна асамблея. Редовните богослужения продължават въпреки ограничения и забрани. На молитвено събрание през есента с.г., Бог говори чрез пророческа дарба: „Воронаев, Воронаев, върни се в Русия…“

Въпреки че Русия е превзета от революцията 1917г., а третата вълна на пандемията е в пиков разгар, Воронаев и придружаващите го мисионери отпътуват с парахода Мадона в средата на юли 1920г. Групата наброява около 20 човека: Иван Е. Воронаев, Данаил (Дионисий) Заплишни, Д. Замрига, В. Колтович, група кавказки петдесятни водени от Н. Карданов, българинът Борис Клибик, техните съпруги и малки деца.

Три седмици по-късно, успешно пристигат в Истанбул и въпреки че през цялото презокеанско пътуване спят на палубата, никой от тях не се разболява от силно заразната болест. Започват служение сред руски имигранти в Турция въпреки наложените от пандемията ограничения. Единствено бременността на Олга налага преместването на семейство Заплишни при роднините й в Бургас. Там църквите също са под карантина до края на 1920г. Вероятно поради това, първите петдесятни събрания са в домашни условия у сестра й Мария Иконописова на ул. Антим I 37. А мисионерските пътувания на Воронаев в 11 български града са едва през първото полугодие на 1921г., както докладва американският Later Rain Evangel.

Но по-важното за нас век по-късно е, че никой от тези мисионери, които основополагат петдесятните движения в България, Украйна и Русия не умира от епидемична инфлуенца. Воронаев е разкъсан от кучета като мъченик за вярата в Гулаг. В концлагер умира и неговият верен съработник и летописец на петдесятното дело в Русия, Василий Колтович. Заплишни умира в Бургас през 1935г. от левкемия след мъченически изтезания за евангелската вяра. Екатерина Воронаева и Олга Заплишна умират на преклонна възраст при семействата си в Америка. Няма информация някой от тях да е починал под карантината на страшната инфлуенца в резултата на мисионерско пътуване, евангелизаторско проповядване или редовни богослужения. Но имаме информация, за поне три национални петдесятни движения в източна Европа които си директен резултат от апостолското им служение по време на пандемията, което продължава да дава плодове вече век. Защото история пишат онези, които избират вярата пред страха. Останалите, остават под карантината на забвението.