Победителят над смъртта

Пасхата е най-великият ден в историята на човечеството. Веднага уточняваме, че Рождество Христово в никакъв случай не е по-малко значим празник. Но с Пасхата Бог отваря вратата на спасението. Пасхата се празнува от края на египетското робство, това е празникът, който откликва на Божията заповед и става вечен закон: „Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник за всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате“ (Изх.12.14). Разбира се, днес е едно възпоменателно жертвоприношение, което ни напомня как чрез Мойсей Бог чудодейно извежда израелтяните от египетската земя и ги освобождава от робството на фараона.   В Стария завет обаче има една символика, която е носител на значение, тя е много важна, изключително богата е и ни насочва към Исус Христос, тя е пророческа символика. Само в щрихи ще споменем кръвта от агнето по вратите на еврейските домове за спасение на първородния син във всяко семейство; жертвоприношението на пасхалното агне, заместващо първородния син, преобраз на Христовата смърт и кръв, пролята на кръста в Новия завет; изяждането на агнето, символизиращо отъждествяването със смъртта на жертвата – преобраз на Господната вечеря в Новия завет и пасхалното агне „без недостатък“ символизиращо непорочността на Христос, непорочния Божий Син (Йоан 8:46).   Но със смъртта и възкресението на Исус Христос ние влизаме в новия свят. Това е най-важният момент в нашия живот. Затова Пасхата е Великден.  Още в Стария завет имаме разкази за това как Бог побеждава смъртта. Пророк Йезекил говори за възкръсналите кости на Израел след 70 годишния плен във Вавилон (Езекиил 37:1-14). Пророк Исая също очаква Бог да погълне смъртта завинаги и да изтрие сълзите от очите на всички лица, като отнеме укора на народа Си (25:8), а в книгата Данаил пророкът предсказва, че мъртвите ще възкръснат: някои за вечен живот, други за „срам и вечно презрение“ (Дан. 12:2). Но евангелията от Новия завет отиват отвъд тази надежда в бъдещето, защото вече виждат възкресението и животът, дадени в Христос.   Примирението е важна част от това дело.   Апостол Павел в 1 Коринтяни 5:18-19 ни казва: “А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; тоест че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и повери на нас посланието на примирението.“ Примирението е тази част от изкупителното дело на Исус Христос, която възстановява грешника за общение с Бога. Грехът, издигнал преграда между нас и Творецът, неподчинението и бунтът на човешкия род, довели до отхвърлянето ни от Създателя и до отчуждение от Него, единствено чрез Христовата кръв ни примирява и възстановява нашата праведност, апостол Павел ясно ни го заявява във 2 Коринтяни 5:21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да останем ние чрез Него праведни пред Бога“.    Думата кръв в Стария и Новия завет се среща над сто пъти във връзка с изкуплението и винаги тази кръв е пролята пред Бога. Кръвта на Исус бе пролята за опрощение на нашите грехове и за нашето оправдание. Тази свята кръв е свързана с нашите дела, а кръстът, на който бе разпнат Исус, е отъждествяването ни с Христа и Неговата смърт - Неговата смърт и възкресение са свързани с нашето естество.   Праведният, единственият праведен пострада заради неправедните, за да ни приведе до Бога и бе умъртвен по плът, но оживотворен по Дух. Исус е нашето отъждествяване с Христос, а Неговата смърт и възкресение, са свързани с нашата същност. Именно чрез кръста Бог отстранява старата ни природа, за да може чрез възкресението да сътвори ново създание в Христос. Ние сме новосъздадени в Христос и трябва ясно да видим връзката между грях и смърт. Христос умира, за да ни освободи не само от греха, но и от смъртта.    Една смърт.  Една кръв.  Един гроб.  Един кръст. Но колко много значи това.   Исус Христос победи смъртта и ни даде възможност за вечен живот.  „И така както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот“. ( Рим 5:18)   Всеки, който вярва в Него ще живее, заявява ни го и Йоан, апостолът на любовта:  „Исус ѝ каза: Аз съв възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре навеки. Вярваш ли в това?“ (Йоан 11:25-26)   И ето ни пред двата различни свята – стария и новия. Вяра и покаяние, прошка и освобождение, освещение и спасение. Кръстът е знакът за най-голямото отрицание във Вселената, защото чрез него Бог отрича всичко, което не е от Него. И възкресението се явява като  знак за най-могъщото съзидание, защото чрез него Бог възвръща и събужда за живот всичко, което по Неговата воля трябва да влезе в новото творение. Именно Възкресението на Христос е прагът на новото творение, то е Божието ново начало. Чудото на Великден е отразено от ап. Павел със следните думи „и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:8) Раждането на Христос е вододелът за определяне на времената и епохите.   Със смъртта на Христос Бог ни даде възможност за живот в Неговото небесно царство. Христос победи греха, смъртта и ада. Възкръсна и остави след себе се всеки враг, всеки неприятел на Бога и на Неговото царството. И няма как да не се радваме, защото победата на Христос е и наша победа. От Него желана и от Него извоювана, но тя ни принадлежи. Той умря и възкръсна, а и ние чрез него, разпънали нашето старо, греховно  естество, възкръснахме с Него за вечен живот. И днес нашата надежда не e в един мъртъв учител, а в един жив Бог, победител, възтържествувал над смъртта, с Когото и във Когото и ние сме победители.   Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Честито възкресение Христово!