Победоносният цар Исус в книгата Откровение

Тройният плач в Откровение глава 18 за падналия Вавилон от онези, които са се възползвали от него, е антифонично отразен в тройния „хор Алилуя“ в Откр.19. Това показва, че възхвалата и поклонението са удачният отговор на Божията справедливост и съд, които са истински и праведни (Откр.19:2). Това е последвано от обявяването на предстоящото сватбено тържество на Агнето.   Тази радостна сцена е непосредствено последвана от един от най-тревожните пасажи в Откровение (19:11-21). Вместо очакваното пристигане на младоженеца, образите се насочват към божествения воин, готов за битка.    Това, че ездачът е Исус, става ясно от повторението на различни описания, които са използвани и на други места в Откровение, включително „верен и истинен“ (3:14) и пламтящите му очи (1:14, срв. 2:18).    Докато змеят има седем корони, а звярът – десет, истинският Цар има много корони, което показва неограничената му власт.   Всеки образ в този пасаж подчертава абсолютната сигурност на победата на истинския Цар. Божието Слово припомня Йоан 1:1 и връзката му с вечността на Исус и Неговото действие в творението. Тук то вероятно намеква за въвеждането Му в новото творение. Фините дрехи на онези, които яздят зад победоносния ездач, показват, че те са облечени не за битка, а за пиршество.    Битката вече е спечелена чрез кръвта на убития Агнец (кръвта върху дрехата му). Нещо повече, тук Той побеждава не с физически меч, а със словото, което излиза от устата Му. Точно както е извикал света в съществуване, Той с една дума изкореняване  злото.    С това слово Той ще порази и управлява народите и ще извърши божествена справедливост (Псалм 2:9; Исая 63:1-3). Легитимността на Неговото управление е подчертана в титлата „Цар на царете и Господ на господарите“ (Второзаконие 10:17; срв. Дан. 2:47; 1 Тим. 6:15; Откр. 17:14).   Превод: Радостин Марчев