Подарък в отсечката

Толкова сме забързани за някъде, че вече не спираме дори на мостовете между отсечките на живота си. А там ни чакат срещи с хора, които копнеят опознаване, признание и обич. Подминаваме ги много бързо тези "случайни" спирки. Те са запланирани отгоре отдавна и безкрайно прецизно. Те са начинът ни да се огледаме с очите на другия и да се поправим, зарадваме, покаем и изменим дните.Те са центруфугата, в  която  ще се шлифоваме и заблестим с нова вътрешна светлина.И другият ще открие своята скъпоценност и значимост.   Точките и отсечките са се слели в скоростна магистрала, по която летим.Дори на пътните знаци не намаляме. А на спирките чакат хората от нашата съдба. Не ги забелязваме през затворените  прозорци на колите си, музиката и усещането за самота.Понякога даже любопитен поглед не хвърляме, увлечени от скоростта.Бързаме и подминаваме. Или се сблъскваме катастрофално.    Бързаме... А сме забравили, че всеки път се прокарва стъпка по стъпка, отсечка по отсечка. И земния и небесния. Господ е сътворил така живота ни, че да редува сезонно периодите на нашия вървеж към Него.За да можем да понесем пътуването. За да не приемаме нищо за даденост. За да ни направи чувствителни и оценящи промените. За да ни разкаже, че животът е движение, в което да намерим Него чрез хората, пратени към сърцето ни.За да се научим да спираме, да не подминаваме, да не забавяме и избързваме без Него.   И ако в зноен  пек са ви поднасяли студена вода- ще си спомните. Или в ледена зима са ви слагали краката в топла керемида - ще си спомните. Ако в пролетна вихрушка и дъжд сте намирали подслон в горска колиба- ще си спомните.Или в огромен тъмен град сте седели безнадежно сам в парка- ще си спомните. Ще си спомните тези свише предначертани срещи на милост и щедрост.   Ще си спомните, че сте имали възможност да влезете през отворената врата. Че сте можели да се приближите до пратеника в живота ви, да го опознаете и прелеете себе си в него. И той е бил вашето ведро чиста вода за измиване от суетните неща. И вашата топла жилетка в студ на неразбиране.Вашата чаша горещ чай след сълзите. Вашата тетрадка за разговор, в която е изписвал  и себе си. Той е бил за вас и огледало, и писмо на утеха, и подадена шпага за битка.   Така в отсечките на дните ни Бог вмъква хора, от които сме имали вътрешна нужда, без дори да я осъзнаваме. Но Той знае и среща стъпките ни, за да срещне сърцата ни.Направил го е като необяснимо привличане и преливане в духа. Никой не може да режисира тези срещи, да ги удължи или съкрати.Само Той знае колко дълга ще е отсечката. И затова ни предупреждава да живеем днес и сега пълнокръвно, с ясното съзнание, че нищо не е вечно.   Пълнежът между А и В е смисълът на Неговия диалог с човеците. Често, само много близо до края и по- често след това, усещаме липсата на време. Останала е частичката от другия в сърцето ти. И боли, когато вече не можеш да се върнеш на същата отсечка от време. Защото то винаги е само напред.   Благодарна съм на Богa, че ми е дал тези срещи на взаимно преливане.И пространството не е по-силно от времето. И не може да ми открадне подаръците на небето. Прекрасни мигове на отглас в душата на другия. Радост, че не сам копаеш кладенци в деня. Пълнота от хармонията, че допълваш и си допълван в липсите и изронванията ти. Любов, че си пратен, нужен и привелигирован да даваш. Вяра, че вървиш с нея в добрата посока на съграждане. Надежда, че ще имаш и други отсечки занапред. Съзнание, че всички сме свързани на тази земя. Благодарност, че си имал и имаш особени хора - подаръци в  битието си. Ще го усетиш, ако само спреш и се видиш като точица от безкрайната вселена на вечността.