Подаръкът

В последни приготовления за най-светлия Празник… Празникът на празниците!    Приключили с подаръците, започваме суетене и около трапезите си. И то е за добро, ако не прекалим със суетенето. Скромна е вечерята в навечерието на Рождество. Тиха е нощта, когато всички замлъкнали очакват най-голямото чудо, което светът вижда и ще види в годините напред. Смисълът е да замлъкнем поне за малко, да усетим Неговата топлина, да допуснем Неговата грижа да отнеме човешките ни болки и да заглуши светските ни брътвежи.    Забелязали ли сте, че в очакването е нашето вълнение. И после всичко, по което сме се суетили избледнява. За всеки, който е усетил влиянието на Бог в живота си е тръпнещ момента на Рождеството. Сякаш невидима сила ни доставя нова, огромна порция надежда и ние сме в готовност да повярваме усетили Неговото благоволение или желаейки да видим Чудото, което ще ни убеди окончателно.    „Исус му казва: Понеже Ме видя, Томо, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.“  (Йоан‬ ‭20‬:‭29‬ )‭   Дали и кога ще открием силата на вярата си е Божие дело, но изборът да Го потърсим е наш. Празнуваме, а може да не осъзнаваме, какво точно празнуваме, подаряваме, а може да не осъзнаваме, защо даваме частица от “нашия дял” на друг човек. Може да сме облекли нашите очаквания и търсения в безброй научни теории, да следваме всякакви източни учения и да уповаваме на измислени от човека практики, може дори да се поддадем на суеверията си, преобличайки ги като “вяра”.    Но Истината е непроменима от над 2000 земни години. Бог изпрати Сина Си, като богочовек, Който единствен е в състояние да премине през целия ад, който хората “сами” (илюзорно) са устроили на земята. Исус се роди! Бог дойде на земята, превъплатен, за да покаже безмерната Си любов към всички хора, а тези, които Го последваха са блажени да усетят силата Му, да се насладят на щедростта Му и да изпитат най-святата любов.    „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда.”  (2 Солунци‬ ‭2‬:‭16)‬  Да, може да не Го виждаме днес във физическия Му образ, може да не чуваме гласът Му за известно време, може да се изгубваме понякога сред многото теории и практики, НО Той е тук, сега и за вечни времена и ни очаква!   „Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.“  (Исая‬ ‭40‬:‭31‬)   Всеки, който е бил в трудна ситуация и сякаш по неведоми пътища всичко се е разрешило в негова полза (за момента или за бъдещ период) е усетил силата Му, дори да не Го осъзнава. Всеки, който е бил самотен и сякаш Някой е изпълнил сърцето му с необяснима топлина, която стапя всеки помен за студ и самота е озарен от любовта Му.    Трудността да приемем Неговото съществуване е илюзорна “трудност”, която е насадена и втълпена от онези, които Го качиха на кръста; от онези, които с векове правят всичко възможно да изличат делото Му и втълпявайки на хората измислени идоли. Никой не е толкова мощен, че да изтрие Истината и да затъмни най-ярката Светлина дошла на земята. Бог е жив, вчера, днес и утре. Слава да Му е!   Изборът да получим още днес този най-безценен Подарък и да дадем шанс на душите си е в нашите сърца. Ако, за малко поспрем мислите си и се отпуснем в безбрежието на Неговата любов, ако отпуснем юздите на живота си, оповавайки на Неговата щедрост ще Го видим, ще усетим Духа Му толкова близо до себе си, че никога не бихме искали да живеем без Него!   Днес е денят, Бог ни очаква, за да ни даде най-светият Подарък  да ни отдаде Себе Си, в замяна на нашата любов.    Благословен празничен петък!