Подкопава ли религиозните устои Истанбулската конвенция?
Истанбулската конвенция е посветена на насилието срещу жените и всякакъв вид дискриминация на нежния пол. Екипът на „Вяра и общество“ в никакъв случай не е слещу конвенцията, на си позволяваме да подигнем дискусия върху подводните камъни, които се съдържат в конвенцията чрез някои постолати, схващания, термини, които конвенцията се опитва да наложи, включително да прокара и в националното законодателство. Много от зрителите на предаването през последните седмици помолиха чрез ефира на предаването да дадем християнския отговор на това крие ли някакви подводни камъни конвенцията или не. Гости в студиото бяха провославният богослов доц. Клара Тонева и Влади Райчинов, зам.-председател на Обединени евангелски църкви.
За разговор беше поканен и трети гост – проф. Калин Янакиев, един от представителите на т. нар. „християнска интелигенция“ у нас. Той е един от малцината изразил категорична подкрепа за приемането на Истанбулската конвенция. Именно това беше мотивът на нашето предаване да го поканим, но той отказа да присъства заради дискусията, която беше предизвикана на фейсбук страницата на предаването.
Влади Райчинов: Искаме да изкажем задоволство, че се чуват гласове в това общество, които повдигат въпроса за правдата. Това показва, че има развита чувствителност, развита гражданска съвест и дълбоки ценности. Ние решихме да излезем с декларация, защото се опасяваме от някои тенденции вътре в самата конвенция. Като цяло конвенцията е нещо добро, има нужда от този вид документи, но както в една каца с мед и лъжица катран е достатъчна, за да я вгорчи, така и тук в някои членове и алинеии има вмъкнати отделни фрази, които смущават сърцето и ни притесняват.
Доц. Клара Тонева: Аз прочетох конвенцията много внимателно и в един момент се почувствах като член на група, която трябва да бъде защитена. Един документ, който говори за равнопоставеност на половете, в един момент определя насилието срещу жени като нещо повече и различно от всякакъв вид насилие. Поставянето на жените в една защитена група, мен ме дискриминира. Второто, което ми направи впечатление, е употребата на термина „джендър“, който за нас хуманитаристите не е изненада, тъй като го използваме от години, както и употребата на „пол“.
