Послание до теб

Ти, който си отеготен от тревожно мисли, комуто не достига майчината ласка, съпружеската грижа, слънцето в очите на детето ти, приятелската помощ и уважение. Ти, на когото не е достатъчна любовта, която получаваш и се питаш: ”Няма ли някой, който се интересува от мен, който да запълни тази празнина в сърцето ми?”   Ти търсиш, ти си жаден за Исус. Търсиш Богa, Който сътвори света и го подчини на теб. Бог, Който от любов към теб пожертва Себе Си. Бог, Който ти подарява вечен живот. ИСУС!!!   Той ти казва днес: „Понесох печалта ти, натоварих се с твоите скърби. Аз бях наранен заради твоите престъпления и понесох удара, който трябваше да падне върху теб и чрез това ти дадох Моя мир. В Моите рани Аз те изцелявам. Станах принос за греха ти, за да продължа дните ти и да ти дам Моята праведност, да превържа съкрушеното ти сърце, да те освободя от твоя плен, да отворя затвора ти, за да излезеш на свобода.”   Може би ти се чувстваш като една от седемте милиарда „мравчици” по лицето на земята, наречени човек, които щъкат в суетнята, грижите, проблемите, но знам, че за Исус ти си възлюбеният, уникалният, съвършено неповторимият. Погледни пръстите си и ще видиш, че това е така – няма други отпечатъци като твоите измежду всичките хора по земята нито в миналото, нито в бъдещето, нито сега. Няма друго ДНК като твоето. Хората използват тези неща, за да разкриват престъпници, Исус ги използва, за да ти каже: „Обичам те, ти си единствен за Мен.”   Възлюбен си още преди твоето раждане, още преди раждането на световете.   Този, Който ги създаде, Който създаде и теб – Царят на Небето остави всичкия Си разкош и Слава там. Смири се и преди повече от 2000 години се роди отново като малко бебенце, за да се оприличи на тебе, за да изпита твоите слабости и страдания, да ти съчувства и да ти помага в тях. Бог, Който създаде човека, му дари Своя образ и подобие.   Когато Исус дойде на земята, прие човешко тяло. Бог в плът, за да  ти послужи като Спасител. Причината е в Неговата безкрайна любов към теб – любовта, за която  жадуваш и можеш да намериш единствено в Него.   Ние, хората можем да чуем и да пренебрегнем, да отхвърлим или да презрем вестта, че наистина сме грешни, че Бог  наистина е промислил да ни избави от греха, отчаянието, от безсилието.    Библията казва: …докато бяхте слуги на греха, законът на Живототворящият Дух ви освободи от закона на греха и смъртта и ви изведе в светлината, в царството на Своя Възлюбен Син.” И че единствения начин за това е вярата в Исус Христос. Бог обаче го приема абсолютно на сериозно, независимо от човешкото отношение – приемане или отхвърляне, презрение или присмех, или дори омраза. Иначе не би изпратил Своя Единороден Син Исус Христос да умре с такава мъчителна смърт. Отец, Който във всичко слушаше Своя Син, подмина молитвата: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша да я не пия!”.   Синът, Който знаеше ужасът на тия страдания предварително, каза смирено: Да бъде Твоята воля, Отче, а не Моята. А на учениците Си каза: „Нали за това дойдох за този час.”    Исус знаеше, че единствено така ще отнеме греховете ни, болестите ни, скърбите ни, безсилието ни, отчаянието ни. Така ни даде победа, подари ни Божието Царство. Бог от Своя страна направи всичко, за да те спаси.   Какво ще направиш ти за себе си, за душата си? Нужно е само да Го поканиш в сърцето си и да Го приемеш за свой Спасител.