ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕВРЕИТЕ, глава 5

„Върху това имаме да кажем много неща, и мъчни за поясняване; защото бавно схващате. Понеже до това време вие трябваше учители да станете, а имате нужда да ви учи някой наново на най-елементарните начала на Божиите словеса, и стигнахте дотам, да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.“ Евр.5:11,12

На много малко места в Новия Завет, има толкова силна критика срещу вярващите. Очакванията към нас като библейски ученици е за изтеклото време (за някои това е повече от 30, 40, а за мен дори повече от 50 години) да сме станали библейски учители, които да поучават новите християни на трудно разбираемите тайните на Словото. Вместо това самите ние все още имаме нужда от обяснения на „най-елементарните начала на Божиите словеса“.
О, какъв срам! Прости ни Господи!

И все пак, коя е причината за бавния духовен растеж?
За съжаление причините са най-малко две!

ПЪРВАТА е скрита в 11 стих „защото бавно схващате“. Различните преводи на Библията на български език ни дават по-пълно обяснение на проблема:
„защото сте станали лениви да слушате“ – превод на Верен,
„понеже слушате разсеяно“ – нов превод от оригиналните езици,
„защото станахте небрежни към слушане“ – синодален превод,
„станали сте хора, които бавно проумяват“ – съвременен превод на Новия Завет,
„защото станахте мързеливи в слушане“ – Цариградския превод от 1871 г.,
и най-драстичен е превода на изданието на Библията от 1940 г
„защото сте станали тъпи в слушане„! 
(Мамо мила, ти си била много права, когато когато ми дърпаше ушите в трето отделение!)

ВТОРАТА ПРИЧИНА е скрита в последният, 14 стих на главата и се нарича обучаване на „чувствата да разпознават доброто и злото„. Дървото на разпознаване на доброто и злото в нашата душа са нашите чувства. Емоционалната ни нестабилност води до неразпознаване на елементарни истини и лъжи.
Много често симпатиите или антипатиите ни подвеждат в определяне на това дали чутото е градивна истина или подхлъзваща любезност. Най-лошото е, че ние не се учим от емоционалните си грешки, а това води и до загуба на прозрението за Божиите словеса!

Елементарно, нали!