ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕВРЕИТЕ, глава 6

НАДЕЖДАТА НА СЛАВАТА
„...да се държим за предстоящата надежда; която за душата ни е като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата; където Исус, като предтеча влезе за нас, и стана Първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.“ Евр.6:18-20

„И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ 1Кор.13:13

Като последователи на Христос, ние често акцентираме усилията си върху вярата и любовта, а забравяме за НАДЕЖДАТА! Можете ли да си спомните, кога за последен път сте чували поучение за надеждата или кога вие самите сте говорили за вашата надежда?
Било е доста отдавна – нали!
Това може би е заради разочарованията, който всички ние имаме от изпълнението на нашите земни надежди. Тези надежди, които са продукт на собственото ни въображение и отразяват нашите желания, винаги се оказват слаби и неосъществими проекции в мрачния екран на бъдещето! Най-отчайващото е, че всеки разумен човек би могъл да предвиди още в самото начало, невъзможността те да се случат.

Надеждата, за която се говори в Евреи 6 глава, е сигурна, вдъхновяваща и стабилна!
Тази надежда е Христос – „надеждата на славата“ (Кол.1:27), Който вече е там, в бъдещето на нашата сетнина! Христос е преминал зад завесата на Небесната Скиния и като вечен и небесен Първосвещеник, вече свещенодейства за нас!
В миналото, земни свещеници, които са служили в Скинията и Соломоновия храм, когато са влизали в Светая Светих са били завързвани с въже та другите да ги извлекат, ако заради техен грях или неправда, Бог ги убие в Святото място.

О, това са били времената на безпомощност и човешка безнадежност!

Сега обаче, в Небесната Скиния служи Христос, нашата надежда на славата! Той е безгрешният и сигурен наш Първосвещеник, за Който сега ние сме завързани, чрез тази надежда, която никога не отпада!
Тази надежда за нас е като здрава и непоклатима котва, хвърлена там зад завесата където е Христос. Душата ни ежедневно е блъскана от бурите на времето, в които живеем. Огромните вълни на нечестието се опитват да ни разбият върху скалите на самосъжалението! Болести, немощи и проблеми изкачат като остри подводни рифове и заплашват да ни потопят всеки момент в морските дълбочини. Зли ветрове заплашват да прекършат платната на нашата вяра, но слава на Бога! Душата ни е завързана със здравото въже за непоклатимата котва, Надеждата на Славата – нашия Господ Исус Христос!
Той вече е там!
Исус, Спасителят здраво държи въжето за което ние сме завързани!
Помазаникът излива помазанието си на нас!
Небесният ни издига за да станем и ние небесни!