ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЯКОВ

ВЪВЕДЕНИЕ

Приятели, предстои ни заедно да прочетем и изследваме Послание на Апостол Яков. Моля се разсъжденията ни върху това послание, да бъдат полезни и практични както за вас, така и за мен.

Името на писателя на това на послание е Яков. Едни са го наричали „праведния“, а други са му дали прозвището „камилските колена“ защото той толкова често и толкова продължително се е молил на колене на Бог да прости греховете на израелския народ, че коленете му били покрити с мазоли и приличали на камилските колене. По общото мнение, става въпрос за Яков определян и като „Господния брат„, който според Гал.1:19 става водач на Първоапостолската църква, след Ирод е убил „с меч Иоановия брат Яков.“ (Д.А. 12:2).

Определението „Господния брат“, според мнението една част от изследователите, което и аз поддържам, е за близък роднина, не роден брат и първи братовчед на Христос. Според това мнение, Мария, майката на нашия Господ, не е имала други деца, за това и Христос на кръста предава своята синовна отговорност и грижа, на ученика си Йоан като му казва: „Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.“ Йоан 19:27
Други смятат, че Мария е имала други синове и дъщери освен Исус и че един от тях е Яков. Вижте Матея 13:55 е записано: „Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?“.

Така или иначе, тези твърдения нямат съществено за спасението ни, а колкото до самия Яков, ние знаем, че той не е бил вярващ до възкресението на Христос. ( Йоан 7:3-5;) Христос специално му се е явил. (1Кор.15:7). След повярването си, Яков с посвещението си е станал глава и стълб в Ерусалимската църква (Гал.1:19, 2:9) и около 45 г. сл. Хр., написва това послание преди всички останали автори на книгите на Новия завет и преди първият църковен събор в Ерусалим, (Д.А.15), който се е състоял около 50 г. сл.Хр. Според историка Йосиф Флавий, Яков е загинал като мъченик за вярата около 62 г. сл.Хр.

В посланието си Яков поставя акцент върху живата вяра, за която праведните дела не са пожелателна екстра, а нейно основно проявление!

Посланието на Яков повдига девет основни истини за вярата!

I. (1:2-18) ВЯРАТА, КОЯТО НЕ ИЗДЪРЖА ИЗПИТАНИЯТА Е МЪРТВА!

II. (1:19-27) ВЯРАТА, КОЯТО НЕ ИЗПЪЛНЯВА БОЖИЯТА ВОЛЯ Е МЪРТВА!

III. (2:1-13) ВЯРАТА, КОЯТО ПРОЯВЯВА ЛИЦЕПРИЯТИЕ, УГОДНИЧЕСТВОТО И СЕРВИЛНОСТ, Е МЪРТВА!

IV. (2:14-26) ВЯРА, КОЯТО НЕ Е ПРИДРУЖЕНА ОТ ДОБРИ ДЕЛА, Е МЪРТВА!

V. (3:1-18) ВЯРА ПРАКТИКУВАНА БЕЗ МЪДРОСТ, Е МЪРТВА!

VI. (4:1-10) ВЯРА БЕЗ БЛИЗОСТ С БОГ, Е МЪРТВА!

VII. (4:11-17) ВЯРА БЕЗ ПОКОРНОСТ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ, Е МЪРТВА!

VIII. (5:1-12) ВЯРАТА БЕЗ СТРАХ ОТ БОГ, Е МЪРТВА!

IX. (5:13-18) ВЯРАТА БЕЗ УСЪРДНА МОЛИТВА, Е МЪРТВА!